Свобода?

Свобода? Точно така, заглавието съдържа въпросителен знак. Някои го наричат съмнение, други му казват ирония, трети го кръщават по свой си начин.

Живеем във време, в което мнозина бъркат свободния избор със свободата. Не, те не са еднакви. Макар и подобни, те крият една малка частица "но", която обръща смисъла на всяко изречение. Всеки ти казва да направиш нещо, за да се почувстваш добре. Ти избираш дали да го направиш, или не. Това е твоят свободен избор. Значи имаш свобода, нали? Браво! Току-що влезе в капана. Защо не отидеш и не кажеш на мобилния оператор да ти даде безплатно да говориш? Знаеш, че няма да ти позволи, нали? Затова и не отиваш. Е, нали имаш свободата да правиш всичко? Имаш свободата да твориш, имаш свободата да се развиваш. Имаш свобода да живееш, имаш всичко - честито, продължавай да се заблуждаваш.
Сега си помисли за това колко пъти ти се налага да лъжеш в живота, за да си спасиш кожата или тази на някой твой приятел. Колко пъти ти се налага да спестяваш информация, мислейки си отново, че успя да надхитриш другите, прецаквайки себе си? Ти вече направи своя свободен избор, но изгуби това, което те прави човек. Дали ще се съгласиш с мен, няма значение. Няма да се откажеш от всичко, за да отидеш някъде без багаж, нали? Няма да дариш всичко, което имаш, на тези, които нямат, нали? Няма да се откажеш от себе си, за да спечелят другите, нали? И аз няма да го направя.

Навярно четеш тези редове със скръстени ръце, цъкаш със зъби в знак на несъгласие с готовността да натиснеш "Х"-а. И аз бих го направил. Никой не обича да му казват истината в очите, а още по-малко сам да я намира измежду редовете. Няма да си признаеш, че те интересува мнението на хората за теб, няма да споменеш това, че когато някой те накърни, ти го приемаш навътре, няма да признаеш, че искаш да те хвалят, не искаш да те критикуват, искаш да печелиш, но не искаш да губиш. Последното, което можеш да признаеш, е твоето обвързване със събитията. Ти го правиш съзнателно. Ти го искаш, ти даваш свободата си доброволно, но казваш, че другите ти я вземат. Продаваш я за няколко хубави думи и после искаш да си откупиш прескъпо, но не можеш. Нейната цена е огромна. Понякога трябва да жертваш нещо, за да я имаш. Тя изисква отговорност, тя изисква честност и чистота. Нейната красота не са думите, които я описват, не са и действията, които я показват. Тя е усет. Всички получаваме част от нея на моменти, за да се докоснем до истинското си "Аз". Факт е обаче, че никога не я получаваме приживе. Усещаме я като орела в небето. Наслаждаваме се на присъствието му, но след това той продължава по своя път.

Свобода? Съжалявам! Аз не съм свободен. Небесният свод е ясен, но знам, че един ден орелът ще мине и през моя хоризонт.