Клоуна

Здравейте. Не знаете как се казвам, но нямам и намерение да го правя. За вас аз съм Клоуна и ще разберете защо.
Животът ми е цирк, работя като артист, но в една малко по-различна сфера - бизнеса. Целта ми е да осъществявам сделки. Освен това.... ох, боли ме глава, имам махмурлук. Забравих да спомена, че това изисква и жертви. За Бога, не знаех, че уискито може да ти убие толкова клетки за една вечер. Така де, животът ми е хаос, но за сметка на това е идеален в очите на хората и такъв ще си и остане, иначе кариерата ми загива. Намирам се някъде в Париж? Не съм сигурен вече. О, да, видях Айфеловата кула - купчина железария, а ми казват романтичен град. Така де, поне жените са добре и пиенето е пиене - ама то навсякъде го има. И все пак съм тук - далеч от дома. Замисляйки се обаче, къде е моят дом? Уж родом от България, пък живея в Америка, работя за евреин, правя сделки с араби, търгувам с африканци, но убеждавам поляците как китайците правят добри стоки. Истината е, че работя за парите - аз ги движа. Запознавам се с различни хора от различни култури, научавам за тях много. Ах, колко романтично. Така е, защото не знаете истината. Не знаете какво могат и какво не могат тези хора, не знаете за какво си мислят, какво изживяват, какво правят, какво смятат да правят - иначе нямаше да ми побелее косата бързо. Не знаете, че оръжията са част от техния живот, не знаете, че смъртта не струва пукната пара, стига да не е облечена с долари. Не знаете, че за тях парите нямат стойност, важна е властта. Не го знаете, нали? И аз не го знаех, но сега имам "честта" да бъда от привилегированите - Елита. Не сме близки с тях, нито те помежду си - обединяват ги силата, волята, амбицията и алчността.
Да бъдеш Клоун не е лесно. Живееш в изкуствен свят - тук нищо не е реално, нито пък ти. Не показваш емоция, не показваш състрадателност, целта ти е да направиш спогодбата реална. После се спасявай - всеки ти казва "давай", но никой не знае, че когато се провалиш, ще те съборят хората, от които най-малко го очакваш. И ще го направят със сигурност - те търсят изгодата, не си ли им златната кокошка, си вън от системата. Затова станах и професионалист - знам, че нямам право на грешка. Също така знам, че съм и перфектен клоун. Успявам да вляза в роля, ако се налага. Друг път просто излизам от ролята, бивам себе си.. и приключвам като снощи. Събуждам се без представа за времето, без идея за това какво се случва, какво не се случва и въобще - главоблъсканица. Добрият сън лекува всичко, но аз го нямам. Аз нямам и много други неща от живота. Гледам хората по улицата - засмени, щастливи. Мисля си, че живея добър живот, а всъщност моето си е някаква грешка на природата - едно безсмислено съществуване.Чака ме ново Ферари в гаража, чака ме поредната лека жена в иначе изисканата ми къща. Чака ме и моят верен лабрадор - може би единственото положително нещо в живота ми. Всяка банка мечтае да има за клиент човек като мен, защото визитната ми картичка не се дава на случайни хора и е въпрос на престиж да бъде в нечии ръце. Е, колко идеален свят, нали? Това е мечтата на всеки втори. Каква мечта. Аз мечтая да съм като вас! И не, не си мислете, че съм луд. Човек иска това, което няма - а аз нямам много неща. Ако тръгна да ги изброявам, няма да ми стигне времето. Рядко мога да се облегна на дивана да погледам нещо, рядко мога да усетя мириса на природата, да се разходя, рядко посрещам празниците с някого освен моя верен друг Роки(кучето). Приятелите ми - те са покер играчи, те са банкери, те са бизнесмени, те са хора, с които споделяме общ интерес, но не споделяме общи ценности. Истинските приятели ме отсвириха - не им бях нужен, бях твърде високо за тях, не можеха да ме стигнат... или по-скоро аз така си мислех. С годините осъзнах, че май е обратното. Свалял съм правителства, бил съм в основата на реформи, преврати, революции, измами, престъпления срещу човечеството - за пари. Аз бях посредника между двете страни на разрухата, аз правех свръзката между две оръдия, които заедно щяха да нанесат решителен удар на света. И аз го правех. За пари. За да си купя ново Ферари, за да си взема нова лека жена, за да си взема нов телевизор, нов диван, все нови неща - но така и не можах да се сдобия с ново "Аз". Технологиите вкъщи се развиха, всичко стана модерно, само човекът си остана същият. Годините минаваха, а аз продължавах да потъпквам ценностите си - мечтата на успелия човек се превърна в агонията на бездомника, защото аз дом нямам. Нищо, че къщата ми струва милиони. Нищо, че имам ранчо в Тексас и замък в Шотландия. Нищо, че обикалям екзотични места. За да имаш дом, трябва да го чувстваш в душата си - тя е твоят дом. Аз вече не го усещам. Разруших цял свят - моя свят. Каквото и да се случи, аз вече го очаквам. Не ме страх от нищо, просто защото не остана какво да губя. В единия случай ще изгния в земята, в другия пък ще хвърлят прахта ми някъде. Няма значение дали вятърът ще издуха останките ми, или червеите ще си свършат работата - аз ще остана забравен. Ще бъда предаден от собствените си хора, те пък ще бъдат предадени от техните хора и така по цялата верига. Никой няма да ни помни или ако го прави, то това ще е с лошо. Ще ни сочат с пръст, ще бъдем пример за неподражание, ще отидем в ада или никъде, защото тези, които копаят чуждите устои, не ги чака нищо добро. А най-интересното е, че всички го знаят, но не могат да излязат от този порочен кръг. Те го искат, но не виждат смисъла да го правят. Животът им става безцелен - той и без това вече е. Това, което е можело да се спаси, е разрушено.
Моето изречение свърши. Очаквам само да видя какъв ще е препинателният знак накрая, който ще завърши живота ми.....

И ето ме отново - пак съм в роля. Не можете да ме познаете, а съм сред вас. Аз съм онзи успял човек, който е мечта за мнозина. Аз съм милионерът с хубавата кола. Човекът, на когото всичко му е позволено, освен това да изживее живота си, посветен на целта, заради която е тук. Аз съм професионалист - няма да се издам, защото това уча през цялата си кариера. Ще ме видите по телевизията, ще ме видите в интернет, ще ме видите във вестниците на главните страници, ще видите моите цитати по улицата на плакати. Аз съм усмихнат, весел, жизнерадостен, живея идеален живот. Това е в главата ви - вярвате го, мислите го, чувствате го и го усещате. Е, успях да ви заблудя, нали? Това ми е призванието.

С уважение, Клоуна
Гледащият през чужди очи