За книгите и филмите

Днес няма да пиша произведение, а съм решил да направя нещо като статия-обзор на филмите, в които се разправя за книги.
Доста често ни се среща да се сблъскаме в киното с нещо вече произведено, но върху лист хартия. Рядко оспорваме коя творба е класика и коя - лошо копие. Не смятам за интересно това. Затова ще продължа по същество - какво значи "да бъдеш писател във филм"
Ще излъжа, ако кажа, че не съм пряко афектиран от филма "The Words", но се сетих за един шедьовър, наречен "Being Flynn". Навярно има и други прожекции, за които не съм се досетил към момента, да ме прощавате, читатели мои. Какво обаче може да направи обикновеният зрител като мен?
Да почнеш да четеш поуката на филма е едно логично обяснение - във всеки смислен филм има послание, което доста от зрителите запомнят и следват, докато не си легнат да спят, а на другия ден старата песен на нов глас. Доста често ми се случва този ефект да повлияе върху работата ми, както сега, но това е временно въздействие, не и начин на живот.
Отвъд тези филми има нещо друго, по-стойностно от самото послание навярно. Това се крие в сюжета. Идеята, която се крие в главата на сценариста и се препредава в тази на режисьора, идеята, която е най-опасното нещо, което човечеството познава. Да, същата е. Тя е заразна и много лесно може да завземе съзнанието на аудиторията. Идеята обаче би била безсмислена, ако не стане част от нашето реално съществуване. Дали зад тази очевидна фикция, която се превръща в концепция на филма... не стои нещо друго, нещо реално, което да е продиктувало събитията? Аз от опит знам, че нещо, което не съм преживял, не мога да го пресъздам по начин, по който да изглежда достоверно. Не мога да изградя изцяло нов, различен живот, който да няма нищо общо с моя. Опитвал съм се и не се получава просто. Трудно е да напишеш нещо, в чиято сърцевина си нямаш и на представа какво се крие. Зад една книга се крият не само слова, а цели съдби, животи, събития, променили света коренно.
Мнозина казват, че филмите са реципрочното на книгите. Точно обратното. Много се чудя за пореден път защо се поставят безсмислени етикети върху неща, които далеч не е доказано, че са контрастни. Защо просто не се отдадем на мига и да се насладим на шедьовъра - комбинацията от преливането на едното в другото, получавайки незабравим спомен. Светът е полигамен и загърбването на една палитра спрямо друга е загуба, защото няма безполезни неща - има неточни моменти.
Едно нещо трябва да бъде ясно - светът и книгата са част от нашия свят и колкото повече ги преливаме, вместо да ги сортираме, толкова по-пъстър ще бъде животът ни.