Химера

Нека потърсим и химерите /фантазиите/. Перфектното съществуване, перфектното управление, силното общество, обединението. Обичам вицовете. Ама тези ми идват твърде.... мръсни.
Обещах си да не говоря за политика и обществен живот, тъй като е зареден с негативизъм и е изпълнен с простотия, която дори прост човек като мен не може да понася.
Протести. Всеки ден почти. Долу ГЕРБ! Долу БСП! Долу ДПС! Долу зелени, червени, жълти, оранжевии, сини, виолетови и разни други психопати. Долу! Не струвате! Искаме добри управници! Искаме хора, които милеят за нас! Искаме някой да ни оправи! О, ДАА! Оправиха ни.... отзад.
Това е съдбата на простия човечец. Лиже задника на шефа, за да вземе поредната заплата, напива се позорно, за да "изживее" живота си,  тъгува за изгубения си "Идеал", псува политици, журналисти и разни, че са курви. А горкият мизерник - сам не осъзнава, че в тази пирамида той е основата и точно неговото поведение е това, което вижда. И това е, което той иска да вижда. Съжалявам, гражданино, ти си преебан. Преебан си, защото вярваш, че ще се намери съдия, който да ти пази гърба, ще се намери полицай, който да ти пази главата, ще се намери държавник, който ще ти пази държавата.... а забрави ли себе за си? Точно така. За себе си. Защото всеки един е индивидуалност и инстинктите му казват - "Пази си шибания задник!". И да, затова твоят задник винаги ще е след неговия задник, защото неговият задник може да е всякакъв, но си остава негов. А твоят... твоят задник е чужд задник. Осъзнай се! Спри да мислиш кой ще те пази, почни да се пазиш. Разчитай на себе си. Начертай собствените си планове, изживей собствения си живот. Спри да очакваш другите да вършат твоята работа, защото всеки си гледа задника и ако очакваш някой да го направи вместо теб, си в голяма грешка.  Почни да правиш това, което искаш. Фантазиите са хубаво нещо, те ти дават криле. Но не забравяй, че химерата си остава такава. Няма да се намерят политици, които да се събуждат с мисълта за теб. Щом дори майка ти не го прави, очакваш ли да го направи някой, който не те познава? Ти си една машина за пари. Цял живот живееш, за да въртиш парите. Не спираш. Осигуряваш си "сигурност" - химера. Купуваш си "щастие" - химера. Храниш си "егото" - химера. Целият ти живот е една шибана измишльотина. Ти се едно куче, което обича стопанина си, защото знае, че ще получи кокалче, ако хване топката 20 пъти. Само ще ти кажа, че вълците поглъщат повече храна....не защото са по-едри, а защото са вълци. Защото не можеш да накараш вълк да гони топка. Не можеш и да го задоволиш с кокалче, защото той от малък е научен да гони голямата стръв. Защото това е неговият инстинкт. Защото това животно не те кара да го съжаляваш. Защото дори когато умира, го прави с достойнство... а погледът си остава същият - горд, решителен, неумолим.
Живей в химера... или живей. Наслаждавай се на кокалчето, което получи след 20-те хванати тенис топки поред. А пък аз..... аз.....


Попринцип не обичам вълци.
Но дали и това не е химера?

Не изпускай миговете, недей!

Събуждаш се, отваряш си очите и светът е твой - с цялата си прелест, с цялата си грознота, с цялата си истинност. Но няма да е така вечно. Ще дойде момент, когато няма да посрещнеш утрото. Но не, това не е фатализъм, не е! Това е подбуда - да живееш, докато можеш. Да го правиш съзнателно, а не като механизъм. Огледай се! Животът ти е толкова пъстър. Толкова много гами. Щастие. Драма. Разочарования, последвани от успехи, отвращение и притръпване. Болка и наслада. Мъчение, изтезание, удоволствие, спокойствие, напрежение, смут! Толкова много неща в една човешка природа, в един шибан човешки цикъл на живот. Защо трябва да изпускаш тези малки мигове? Гледай слънцето, остави го да те заслепи! Дай глас на умората, отдай и последната капка сила, която ти е останала. Плачи. Смей се. Ядосвай се. Върви. Бягай. Бягай бързо. Бягай на максимума на възможностите си. Спри. Огледай се. Работи до припадък. Наслади се на стотинките, които ще ти дадат един миг щастие. Почини си. Гледай обикновените неща, които правят живота ти необикновен. Оцени всичко подобаващо. Обичай, мрази, мисли, но не забравяй, че си човешко създание - чувствай, изпитвай емоция. Страхувай се, страхувай се много силно, бори се против страха си още по-силно. Когато нямаш мотивация, използвай силната си воля. Ти можеш всичко! Ти имаш всичко. Печели. Радвай се на победата. Губи, за да намериш грешките си и да не ги правиш. Падни, за да видиш, че няма нищо страшно в провала. Изправи се, за да осъзнаеш, че това е най-силната форма на характер. Ходи по ръба, за да трепериш. Прави това, което искаш да правиш. Застани срещу всички поне веднъж, застани срещу себе си всеки път, когато погледнеш в огледалото. Протегни ръка към хората, когато чувстваш слабост и ти трябва помощ, подай ръка, когато можеш. Животът ти е изпълнен с мигове. Те са толкова кратки, че понякога дори не ги забелязваш. Но те са там, случват се, изчезват. Понякога ги улавяш, друг път не. Допускаш грешки. Продължавай да допускаш грешки, те са твоят опит, те са твоята гордост. Унищожи егото, което те спира да правиш глупости. Вслушай се в себе си. Вярвай в принципите си, вярвай в себе си, вярвай във всичко, което мислиш, че си струва.
Времето ти лети. Миговете, които остава да изживееш, намаляват. Но те не са малко. Улови ги! Живей! Надсмей се на слабостите си, усмихни се пред света. Всяка керемида на порутените къщички, всеки облак в небето, всеки сноп светлина, който влиза през прозореца - това е миг щастие. Изживей го.
Животът ти сам по себе си е безсмислен. Ти му даваш смисъла, ти му даваш крила, ти ги отрязваш. Какво те чака днес, едва ли ще знаеш. Какво те чака утре, вдругиден, другата година, в края на жизнения ти цикъл.... няма как да предположиш. Само едно нещо е сигурно - има толкова много мигове пред теб! Не ги изпускай, недей!