Много хора се чудят какво нещо е животът? Ами, ъ, не знам. Смисъл в безсмислицата може би? Ред в хаоса. Всмисъл, да се осмисли безсмисленото. То не е лесно да се намери този смисъл. Безсмислено е да се търси. Щото пак ще се залухаш в безсмисленото.
Раждаш се. Как си се родил, е безсмислено да питаш. Много добре знаеш смисъла на раждането...или на пиенето, ако не друго. Както и да е, животът ти получава смисъл. И ти заживяваш своя безсмислен живот, градейки цял живот неговия смисъл... за да дадеш и ти живот. И той без смисъл сам по себе си, но с идея да бъде осмислен.
Умираш. Смислено. Без смисъл. То и да живееш повече, е безсмислено. Едни умират с мисъл, други обезсмислени, трети с умисъл убити. Тъй де, пъстра работа, добре замислена.
Ето ме и мен. Седя в тая нощ. Мисля безсмислици, пък ги пиша, за да убия и без това безсмислените ти клетки, пък уж вкарвайки някаква мисъл в тях, уж да те накарам да доосмислиш живота си, а ти решиш да преосмилиш дали авторът, сиреч аз, има някаква мисловна дейност, останала в безсмислената му глава.
Винаги съм се опитвал да намеря смисъла в безсмислиците. И не успявам. Не знам защо. Но реших да ти го предам на теб, да видиш какво е. Не е лесно, нали? Смисленото значение не носи смисъл, а безсмислицата се оказва не толкова безсмислена, колкото смислово смислена.
Нека не става дълго произведението. Ще се убие идеята - да се убие смисъла в безсмислицата.
Та, това е животът. Смисъл в безсмислицата. Не знаеш за какво става дума, търсиш някакъв смисъл, озоваваш се в безсмислена ситуация, за да намериш смисъла, там, където търсиш безсмислицата. Хващаш идеята, нали? Разбираш за какво иде реч. Да намериш смисъл в безсмислицата, всмисъл, това ми беше мисълта.
