Обществото на новия век
Величието отиде на кино! Майната му! Майната му на тоя живот. Трябва да се откажем от него! Трябва да изчезнем от глупавите рамки! Нека отидем на протест, да се съживим, да направим нещо значимо през живота си, да гледаме "Умирай трудно 1-4", "Рамбо", "Роки" и всичко, което ни мотивира на пълни обороти. Да живеем един измислен свят на измислена мотивация, фалшиви личности, фалшиви профили, фалшив свят, фалшива Вселена, фалшиви глупости. Нека се доверим на пропагандата, на световния заговор, да се борим срещу неправдите, да се борим за белите мечки, за птицечовките, за уличните помияри, за някоя велика кауза на дребни хора, за малко пари, за малко слава, за малко "човещинки".
Борейки се за нещо значимо...ние избрахме пътя на саможертвата. Само че не сме дошли на този свят, за да се жертваме за нещо друго, иначе нямаше да ни има. Спряхме да отделяме внимание на себе си, да се грижим за себе си, да обогатяваме себе си. Революцията на ума се превърна в робство на технологиите. Книгите са захвърлени в някоя прашна стая като наследство за следващите поколения, които ще бъдат раждани чрез компютър и ще се подписват на клавиатура. Налагаме себе си, подчиняваме другите на своята воля, защото свободната роля в модерното общество не съществува, тя е поробена в името на нещо. Унищожаваме другия, налагайки нашите си ценности. Светът отчаяно крещи "Обичай ближния", налагайки обаче модела "Мрази себе си". Мрази себе си! Ненавиждай се! Купи си идентичност, тя струва пари, тя задвижва икономиката, тя те слива с останалите, тя те унищожава като личност и те кара да се бориш за величие в лигата на неудачниците, отдалечавайки те от заветната цел - вътрешен мир и развитие. Користта разяжда душата ти, сребролюбието унищожава принципите ти. Борейки се в свят на висша конкуренция, ставаш част от едно конюнктурно общество - живееш по даден образец. А ако решиш да се бориш - touche. Загуби. Битката със системата е битка със сянка - идва с предизвестен край.
Ще умреш като абсолютен нещастник, залъган от обществото - ще имаш деца /евентуално/, пари /евентуално/, статус /евентуално/, добър живот /евентуално/, но ще умреш в мъка. Мъка по това, което можеше да си, но не стана. Мъка, че заложи всичко свое в чужди ръце.
