петък, 13 ноември 2015 г.

Българско верую




Здравейте, драги мои

Отдавна не съм писал -  къде поради липсата на новости в нашия свят, къде заради финансови причини /сиреч - гладна мечка хоро не играе/, къде нещо друго. Абе, все нещо изниква.
В интерес на истината и загубих желание да развивам този блог - дали заради намалелия читателски интерес /кой знае - може пък и аз да съм занижил качеството/, или пък прекалено голямото "изхвърляне" на ценно време в кофата за боклук.

Време е да стигнем до края на един етап от авторовия живот, където, окачени на витрината на простотията, блестят шедьоврите на един винсаджия.

Но ще премина по същество, че почти ще се разплачеш вече, читателю /ако все пак го направиш, съвет - намали лютите чушки/.


Ние, българите, сме вярваща нация. И като такава, отстояваме вярата си до последно. Нашата вяра е безгранична - вярваме във всичко. Вярваме на медиите, вярваме на политиците, вярваме на селския тарикат на пазара, на Биг Брадър, на "шефа" във фитнес залата. Но все пак това са трите основни неща, в които вярва една велика нация като нашата.

 #3  - ЗОДИАКА
Звездите ми го говорят.
-Муцка, ти знаеш ли, снощи сложих рога на моя?

-О, ама не му ли е гадно?
-Не, той е зодия Овен, не му пречи

Когато звездите говорят, и боговете мълчат. Алена е единственият човек в България, който получава по-голям рейтинг от Володя /Путин/. Тя предсказва съдби, решава животи, в нейните ръце е съсредоточена власт, по-голяма от тази на великия Вожд на Второто гербаджийско царство.


#2 НАТАЛИЯ КОБИЛКИНА
-Муцка, Кобилкина каза, че ако правя френски ласки на милото, ще задоволя и двама ни.
-И работи ли?
-Да, сутринта даже ми даде пари за бензин.

Наталия Кобилкина е образ в българския фолклор, който се асоциира със сляпа вяра и подигравателна усмивка от страна на мъжката аудитория. Така де, и ние ѝ вярваме.
Въпросът е как тази бизнес дама успя да влезе в подсъзнанието на интелектуалката домакиня с идеални пропорции 90-60-90 /мустак от 90-те, 60 IQ и 90 килограма). Със завидна лекота изкушението, идващо от страната на Изгряващото слънце Русия /беше Япония, ама Путин реши другояче/, успя да влезе под кожата на двата пола. И все пак, дами, не забравяйте притчата - "не става само с ядене, трябва и акъл".

1# РОССИЯ

-Волене, откъде се гаси лампата?
-Да живее ПУТИН!
-Лампата бе, не те питам за Путин!
-Да живее Россия!

Когато става дума за патриотизъм, веднага трябва да се сетим за кое? Да живее РОССИЯ  БЪЛГАРИЯ! Сипи още една ракия! Българинът е истински патриот и като такъв той трябва да плаче на снимки на Владимир, да псува как в Русия всичко се оправя, а тук тънем в мизерия и да поиска лично руският президент да застане начело на България. Абе, дето се вика, може да станем 16-та република, лошо нЕма. Вуте е доволен, ама отчасти - той по обича рИкия, водката не му е присърце, абе..нали е спирт.


И все пак аз съм солидарен, затова ще назова и два "почетни" участника в надпреварата .
# ТЕЛЕФОННИТЕ ИЗМАМНИЦИ

Българският пенсионер е излъган. Той е гений, служил 120 години на държавата си и не е получил една облага от нея. За сметка на това бива брутално измамен от човек, който казва, че синът му е блъснат от кола. Пенсионерът дава и последните си 2000 скътани лева.
Оказва се, че има две дъщери.
Но Волен Сидеров ще оправи това.
Волен ще оправи държавата.
С помощта на нашия кандидат #1, разбира се.

#ЕС

Накъде без Европата? Ние вярваме на Европа. Тя ще ни оправи

-Кире, ти разбра ли, че щели да отпускат нови 20 милиона за усвояване от фондовете?
-Ееее, да са живи и здрави, таман се чудех откъде ще намеря пари за новия Mercedes.


3 месеца по-късно:
Кметът на с.Кралимарково /население - 25 човека, средна възраст 83.6 години/ Кирил Домусчеевски откри 18 нови детски площадки.



















събота, 1 август 2015 г.

Към Терминала

Добре, че са емоциите, за да се намери малко мотивация да пиша. Напоследък позанемарих блога, но се надявам да живне отново след отпускарския сезон.

По темата. Вчера прочетох една статия за вестник "Преса" - фалиралият вестник. Журналист наруши омертата /клетва във вярност и мълчание/ и каза всички истини за българската медия. Пошла, продажна и развратна - качества, с които дори една проститутка не би се гордяла. Проститутките, ако не друго, си имат морал - продават се срещу пари, но няма нищо зад кулисите. Отдавна вестниците и телевизиите са се превърнали в манипулативно средство и зад професията "Журналист" стои един честен бедняк, жертвал хиляди часове над книги, учебници и мисли, а от другата страна не стои читателят, а неговият шеф - костюмиран продажник, замаскиран като "бизнесмен", който държи изкъсо работниците си срещу стотинки и, макар ревящ за съкращения на разходи поради кризата /макар че криза няма/, той си купува нов модел "Мерцедес", вила за милиони, ходи на почивки, за които хората работят години и пак не могат да си позволят цена на самолетен билет.

Но това не е нашата медия. Това е нашата действителност. Истинският пазар на труда е свит, заплатите са скандално ниски, а пари - ами, пари има, държава няма. Полицията влиза с тежка стъпка да гони къмпингиращи на Южното Черноморие, видиш ли, няма незаконни имоти, застроени върху държавна земя, блокиращи достъпа на туристите, събират се такси за общи блага от група дебеловрати нещастници, работещи и те за жълти стотинки за своите господари, пардон, шефове, но проблемът са хората на палатки.

Същите "шефове" са онези с лъскави мерцедесчета, чиито деца от ранно тийнейджърство са с изтезан черен дроб и уморени ноздри. Тези същите са бъдещите ни началници, олигофрени, някои със западно образование, други завършили висши институти като университета в Монтана или Перник, трети пък направо са платили за диплома.

В тази държава няма място за мислещи хора. В тази държава има място за работници, тук не се говори за индивид, а за каста - на работници, на мизерници, на нещастници и на Богове - които колят и бесят, които държат ножа и хляба. Те са Боговете - с тях пари няма, без тях още по-малко. И не ми говорете за комунизъм и неговите блага, защото това, което виждаме тук, е гнусният израстък на комунизма и негов първи братовчед - олигархията.

Открай време се знае, че в малките населени места тормозят възрастни хора, че цялата ни система е грохнала, че отвличат децата ни с микробуси, за да продават органи, че липсва всякаква дори наченка на справедливост - това не се казва. Но показни акции как полицията си вършела работа и тумбаците вътре показват активност - колкото искаш.

До тогава - Терминал 2. Не че спасението е в чужбина. Ама поне ако работиш, от глад няма да умреш.

неделя, 15 март 2015 г.

Безполовата овца

Безполовата овца е навсякъде около вас. С нея се срещате под път и над път. В домовете си, в квартала си, в мола, в кафенето до училището/университета, усмихва ви се в огледалото. Въобще, навсякъде. Безполовата овца дори не осъзнава, че е такава.

Какво всъщност обаче е "безполова овца"? Най-кратко казано - обобщен образ на съвременния човек. Консуматорски механизъм. Купува неща, които не са от значение, но пък са на промоция, поръчва си скъпи боклуци, защото им придава някаква значимост, харчи парите на мама и татЕ на поразия, а когато изкара някой и друг честно изкаран лев, осъзнава, че овчицата не може да пасе цял живот зелена тревица и да пие бистра водица. Ще се окаля малко в гьола, ще изяде някой и друг корен от разораната градина, въобще - тежко битуване.

Напоследък се натъквам на какви ли не статии, книги, филми и разни други форми на евтина реклама - коя от коя по-добри.

"Стани милионер за 2 часа"
"Стегни тялото си за лятото"
"Пръдни навътре"
"Хвани бъдещето си в ръце - купи си хороскопа на Минка Кафегледачката"

Нереално е как подобни мащабни кампании все още улавят окото на овцата, която, жадна за бързи успехи, влиза в капана, наречен "Маркетингова стратегия".

Но няма и как да е другояче.

Овцата иска БЪРЗ И ПОЗИТИВЕН РЕЗУЛТАТ. /който обикновено не става бързо, в повечето случаи овцата никога не го постига./

КАЧЕСТВЕН ПРОДУКТ /нашата овца е силно критична към ниското качество и изисква най-доброто на пазара/

Но нашата мила овчица е готова да го получи на АВАНТА  ДОБРА ЦЕНА / естествено, резултатите не се покриват и добитъкът бива остриган доста соленко, а за капак качественият продукт не се различава от голяма опаковка от чипс и нейното реално съдържание след отварянето - сиреч, въздух под налягане/

Но безполовата овца не е задължително отрицателен субект. Тя е полезна. Нейното стригане подпомага икономиката.


И все пак ако сте овце, поне гледайте да не ви острижат.




сряда, 11 март 2015 г.

Нация на великани


Чух, че ще правиш бизнес
Ние сме велика нация на спортисти, политици, бизнесмени, въобще, велики хора, с висши идеали. За нас БИЗНЕС е много красива дума, използваме я под път и над път - свързваме понятието с Бил Гейтс, парите на Данката Билзериан, дето си купува оръжия, мацки и коли, пък да не останем назад с родните продавачи на чорапи, внесени от Китай за 5 цента чифта, които смело могат да се нарекат "бизнесмени".
Нека не забравяме и гастербайтерите, които правят инвестицията на живота си - след 4 месеца кърски труд в Германия като общи работници /там по-добре да миеш чинии, отколкото да си работиш тук като инженер/ правели по 4-5 хиляди евро чисти пари, които влагали в изключително запазена Корса трета генерация, която даже няма ръжда! По-богатите събирали за БМВ, М-пакет, от елитните сиреч, 1992-та година, на едва 450 хиляди километра. Можело и лев за тунинг да има - фаца да има, бронята от вторичните на някой блъснат "колега", някоя и друга джанта от OLX.
Но да спрем с бизнеса.
Другото хоби на българина е....политиката.
Ние мразим Обама. Да живей Путин!
Българите сме странни птици. От фенове на Америка, твърдящи, че комунизмът е трагедия за родината, до проруски настроени българи, които казват "Майка Россия спаси болгарите" и щедро награждават с орден "Стара планина" Володя /Владимир Путин/ по форумите. Велики сме, самият център на демокрацията - ние имаме и ляво, и дясно. Обикновено "у лево" викаме на обратните, така че ние сме "у десно" /на английски RIGHT, сиреч "ОТ НАШИТЕ", правите/


Разбира се, няма как да подминем и спортните постижения на българина. 
Моят идол е Арнолд, велик човек!
Той е велик атлет. Вдига 130 от лежанка. Той е човек на полезното. Пие, пуши, но яде качествена храна. Минимум 8 грама протеин на килограм. За закуска 8 пържоли, за обяд 9, за следобед 10, за вечеря 11. Между другото пие по 4 дози протеин на ден /повече протеин=повече мускули/. За разлика от простия българин той има мечта в живота - иска да стане инструктор в кварталния фитнес. Мисли и за участия по бодибилдинг, ама...не обича зоба. За него стероидите са вредни, той е натурален атлет, не може да взема нещо, което е химия! Разбира се, в свободното си време обича да ходи по дискотеките, където пие евтина водка /водката не е вредна/ и да показва мускули. Обича да носи 3 размера по-малки дрехи, важно е "бицарата да е голяма". Обожава Zyzz /американски бодибилдър, станал известен с разгулния си живот и здравите тренировки/ - иска да живее като него. За по-праволинейните - Терминатора. Арнолд - кой не знае Арнолд. 

И все пак ние българите показваме статус в обществото. Богати хора сме, храним се с хубави неща, защо пък да не ги снимаме.


Как може да седнеш на масата, без дори да направиш 1 снапчат? Това е грях! 20 снимки на храната, с вилица, без вилица, с нож, без нож, когато я получаваш, когато я ядеш, усмихнато селфи с манджа . Разбира се, някой хаштаг за фейсбук или инстаграм от сорта на #hapvame #vkusno #naskupoto #mmmusaka няма как да е излишен. Напротив, подчертава наличието на разум от висшите измерения.


Девиз - защото всичко започва и свършва с него
И за финал - една снимка на Бойко Борисов. Каква велика нация бихме били без Вожд?






неделя, 1 март 2015 г.

Явлението Емил Конрад

В последния месец някъде се заговори за новата книга на Емил Конрад - момчето, което напълни книжарниците за пръв път от много време насам. Лично постижение за един млад и амбициозен копирвач  творец. Той успя да влезе фолклора на тийнейджърите, като говореше изключително умни неща от сорта на "Чувството, когато се изакаш и после се нуждаеш от тоалетна хартия", "Майка ми се прибра вкъщи и пита дали спя" и "Когато баба ти ти каже, че трябва да ядеш". Неговите гениални и проницателни идеи накараха младите да пощуреят буквално по неговите клипове, а когато излезе книгата, тя се превърна в хит, възпят даже и от легендарния български писател, режисьор, журналист, политик и почетен Президент на хумора и съдник на провинцията Иво Сиромахов.

Явлението Конрад даже надмина и явлението "Свърших с четката му за зъби" - разбирайте го, "50 нюанса сиво". Женските сърца бяха пленени от иначе не особено грамотния младеж.
Той успя да се промъкне скришом в народното битие и дори накара майки да купуват - например 13-годишната Фатме от Факултето се сдоби с негова книга. Тя не можеше да прочете какво се пише вътре, но пред журналисти сподели: "Многу хобафа книгъ., гьонсурат момче".

Така де, майтапът настрана. Емил Конрад успя да направи невиждано чудо, като накара масово българите да забравят за Паулу Коелю, Хорхе Букай и техните уникално сложни житейски истини за любовта, виното, дюнерите и човешкото битие.

Дори небезизвестният Дан Браун остана на заден план.
И все пак - да живее българското. Да живее грОмотността, да живее оригиналната /копирана от YouTube дословно/ идея!

P.S. Четейки това, Андрей Слабаков изпуши 8 цигари, изпи 3 кафета и напсува 4 пъти кабинета "Борисов".


петък, 16 януари 2015 г.

21x100

Обществото на новия век


Величието отиде на кино! Майната му! Майната му на тоя живот. Трябва да се откажем от него! Трябва да изчезнем от глупавите рамки! Нека отидем на протест, да се съживим, да направим нещо значимо през живота си, да гледаме "Умирай трудно 1-4", "Рамбо", "Роки" и всичко, което ни мотивира на пълни обороти. Да живеем един измислен свят на измислена мотивация, фалшиви личности, фалшиви профили, фалшив свят, фалшива Вселена, фалшиви глупости. Нека се доверим на пропагандата, на световния заговор, да се борим срещу неправдите, да се борим за белите мечки, за птицечовките, за уличните помияри, за някоя велика кауза на дребни хора, за малко пари, за малко слава, за малко "човещинки".

Борейки се за нещо значимо...ние избрахме пътя на саможертвата. Само че не сме дошли на този свят, за да се жертваме за нещо друго, иначе нямаше да ни има. Спряхме да отделяме внимание на себе си, да се грижим за себе си, да обогатяваме себе си. Революцията на ума се превърна в робство на технологиите. Книгите са захвърлени в някоя прашна стая като наследство за следващите поколения, които ще бъдат раждани чрез компютър и ще се подписват на клавиатура. Налагаме себе си, подчиняваме другите на своята воля, защото свободната роля в модерното общество не съществува, тя е поробена в името на нещо. Унищожаваме другия, налагайки нашите си ценности. Светът отчаяно крещи "Обичай ближния", налагайки обаче модела "Мрази себе си". Мрази себе си! Ненавиждай се! Купи си идентичност, тя струва пари, тя задвижва икономиката, тя те слива с останалите, тя те унищожава като личност и те кара да се бориш за величие в лигата на неудачниците, отдалечавайки те от заветната цел - вътрешен мир и развитие. Користта разяжда душата ти, сребролюбието унищожава принципите ти. Борейки се в свят на висша конкуренция, ставаш част от едно конюнктурно общество - живееш по даден образец. А ако решиш да се бориш - touche. Загуби. Битката със системата е битка със сянка - идва с предизвестен край.

Ще умреш като абсолютен нещастник, залъган от обществото - ще имаш деца /евентуално/, пари /евентуално/, статус /евентуално/, добър живот /евентуално/, но ще умреш в мъка. Мъка по това, което можеше да си, но не стана. Мъка, че заложи всичко свое в чужди ръце.