събота, 1 август 2015 г.

Към Терминала

Добре, че са емоциите, за да се намери малко мотивация да пиша. Напоследък позанемарих блога, но се надявам да живне отново след отпускарския сезон.

По темата. Вчера прочетох една статия за вестник "Преса" - фалиралият вестник. Журналист наруши омертата /клетва във вярност и мълчание/ и каза всички истини за българската медия. Пошла, продажна и развратна - качества, с които дори една проститутка не би се гордяла. Проститутките, ако не друго, си имат морал - продават се срещу пари, но няма нищо зад кулисите. Отдавна вестниците и телевизиите са се превърнали в манипулативно средство и зад професията "Журналист" стои един честен бедняк, жертвал хиляди часове над книги, учебници и мисли, а от другата страна не стои читателят, а неговият шеф - костюмиран продажник, замаскиран като "бизнесмен", който държи изкъсо работниците си срещу стотинки и, макар ревящ за съкращения на разходи поради кризата /макар че криза няма/, той си купува нов модел "Мерцедес", вила за милиони, ходи на почивки, за които хората работят години и пак не могат да си позволят цена на самолетен билет.

Но това не е нашата медия. Това е нашата действителност. Истинският пазар на труда е свит, заплатите са скандално ниски, а пари - ами, пари има, държава няма. Полицията влиза с тежка стъпка да гони къмпингиращи на Южното Черноморие, видиш ли, няма незаконни имоти, застроени върху държавна земя, блокиращи достъпа на туристите, събират се такси за общи блага от група дебеловрати нещастници, работещи и те за жълти стотинки за своите господари, пардон, шефове, но проблемът са хората на палатки.

Същите "шефове" са онези с лъскави мерцедесчета, чиито деца от ранно тийнейджърство са с изтезан черен дроб и уморени ноздри. Тези същите са бъдещите ни началници, олигофрени, някои със западно образование, други завършили висши институти като университета в Монтана или Перник, трети пък направо са платили за диплома.

В тази държава няма място за мислещи хора. В тази държава има място за работници, тук не се говори за индивид, а за каста - на работници, на мизерници, на нещастници и на Богове - които колят и бесят, които държат ножа и хляба. Те са Боговете - с тях пари няма, без тях още по-малко. И не ми говорете за комунизъм и неговите блага, защото това, което виждаме тук, е гнусният израстък на комунизма и негов първи братовчед - олигархията.

Открай време се знае, че в малките населени места тормозят възрастни хора, че цялата ни система е грохнала, че отвличат децата ни с микробуси, за да продават органи, че липсва всякаква дори наченка на справедливост - това не се казва. Но показни акции как полицията си вършела работа и тумбаците вътре показват активност - колкото искаш.

До тогава - Терминал 2. Не че спасението е в чужбина. Ама поне ако работиш, от глад няма да умреш.