Събуждаш се, поемаш въздух. Обръщаш се. Светът е поел своя нов курс за деня. Приготвяш се да изградиш своето светло битие. Ровичаш в интернет, търсейки нова интрига. Може би ще си приготвиш кафе, или ще закъснееш в трафика. Отиваш на лов за пари, навярно търсейки щастие. И се прибираш без сили, психически и физически извън кондиция. Времето ще мине, ще изтече, а ти ще се бориш да си все по-напред и напред, докато накрая не спреш и тръгнеш в обратния ход - за Онзи свят.
Ако знаеш, че времето ти е преброено, така ли ще живееш? Ако знаеш, че един ден всичко ще свърши, без значение какво постигаш, това ли ще избереш? Ти ще умреш. Приеми го. Тялото, на което робуваш, ще те изостави, когато най-малко очакваш. Ще измъчиш себе си. Ще измъчиш и другите.
Ти си купчина кокали, кожа и органи. В най-скъпата кола, с най-скъпите дрехи, сред най-скъпите за теб хора. Не искаш да приемеш етикета, защото бруталността те кара да настръхнеш. Няма как да повярваш, разбира се. Не е защото не можеш, а защото не можеш да си позволиш да си го помислиш. Възпитали са те да търсиш успеха на всяка цена, да караш с рогата напред, а пък каквото стане. Издигнали са те на пиедестал - вкъщи, в социалните медии, в училище. И когато те свалят от него в най-неподходящия момент, боли. Когато загубиш състезание, се съсипваш. Когато ти кажат, че не ставаш - плачеш. Когато те отхвърлят, се затваряш в себе си. Приеми го. Никога няма да си най-отгоре на пирамидата, защото винаги ще се намери някой, който има нещо, което ти нямаш. Ще станеш експерт в работата си, но ще си слаб родител, ще направиш страхотно тяло, но ще загърбиш душата си. Ще спечелиш нещо и ще загубиш друго.
Затова обичай хората. Дарявай знание. Споделяй опит. Мечтай.
Мечтите са безплатни.
Както всяко безценно нещо.
Ти не си това, което учиш. Не си това, което работиш. Не си това, което говориш. Ти си това, което дадеш. Ти си това, което светът ще спечели от теб.
