петък, 1 февруари 2013 г.

Хапвай спокойно

Хапвай спокойно. Ако искаш се натъпчи като свиня и се оплаквай от това, че не е станало на твоето днес. Колко жалко...
Свиниш се с храна, докато хората умират от глад. Карай, нали не си ти? Виждаш баби, които са решили веднъж да си угодят, като си купят портокал, но не им достигат 3-4 стотинки, но не ти става жал. Как ли да ти стане, като се формираш като егоист и консуматор. Кажи не, а после иди купи 1 кило на някоя баба или някой дядо в супермаркета. Съмнявам се, че ще се лишиш. Но ще кажеш "не съм такъв човек" заради едната гордост. Така е, ти я имаш тази черта, но онези баби и дядовци я нямат - на празен стомах с какво да се гордеят? Мрънкаш, че в автобуса било пълно с такива, които пазарят от супермаркетите, мрънкаш, че миришели лошо, мрънкаш, че системата ни е такава, мрънкаш, че не можеш да се реализираш. Мрънкаш.... и ядеш. Тъпчеш се. Не е нужно да имаш наднорменото тегло или лошите обноски на хранене, за да те нарека "свиня". Ама не си ли? Търсиш постоянно начин да угодиш на червата си. Няма да нахраниш уличното куче, защото нямаш... нямаш, така е. Нямаш ценности. Ще изядеш и последната троха, но на другите няма да дадеш.
Хората се развиват, ти ядеш, хората се борят, ти продължаваш да мляскаш, хората успяват, а ти се ядосваш, че късметът ти обръща гръб, поглъщайки последната хапка от освинената си уста. Уста, в която влизат говна и излизат говна. Гнусно, много гнусно. Обаче е истина.
Къде е положителното? Може би в протестите, може би в това, че хората ще си потърсят правата. Така е, ще го направят едни, а други ще се тъпчат пред телевизора и ще кимат одобрително "по свински". Ама нищо, хапвай спокойно, не искам да ти прекъсвам яденето. Внимавай да не се задавиш само, не искам да те тревожа. Само се пази след години да не те достигне прокобата на четирите стотинки, защото от там измъкване няма.
Ммм, че вкусно. Мисля, че вече се освиних... освиних се с хорската свинщина.

1 коментар: