Ето ни в навечерието на коледно-новогодишния празничен цикъл. За пореден път ще изпразним джобовете, ще напълним масите, чашите, мястото под елхите и ще гледаме "Сам вкъщи", докато не запомним бръчките по лицето на бандита Марв.
Честно казано, не съм най-големият ентусиаст по това време на годината. И има защо. Винаги съм се чудел какъв е истинският смисъл на Рождество Христово. Събиране на трапезата с близките, споделяне на празнични емоции, сплотяване на семейството, повдигане на духа и "тласък" към новата година? За това мечтаем всички, това си го казваме всеки ден, гледаме го на постове във фейсбук, в разните групи и форуми, гледаме го на късметчетата към кафето, рекламите по телевизията и интернет. В общи линии - навсякъде се говори за емоционалния момент.
Да, ама не.
В днешно време подготовката за Коледа се превръща в бреме за джоба. Цялата рекламна мощ се излива върху хората ежеминутно, впрягат се всички налични ресурси, а конкуренцията е жестока. Заплатите се харчат за ден-два, опаковат се подаръци, слагат се софри. В този период на годината пестенето те принизява в очите на хората, а отказът да се купи поредната скъпа и ненужна джаджа в панделка автоматично те превръща в безчувствено животно, духовно осиротял типаж.
Аз за себе си винаги съм мислел, че да дариш любимите си хора с присъствие и настроение е многократно по-важно от това да им подариш нещо. Най-малкото -Коледа е веднъж годишно, а картата ми е достъпна през 365-те календарни дни.
И все пак не искам да изглеждам като човек, който "хейт"-ва (ах, каква модерна фразичка) празниците и тези, които живеят за тях. Напротив, и аз им се радвам, но през сърцето, не през джоба.
Искам да пожелая на всички вас весело изкарване на празниците, създайте си настроение, забавлявайте се, пийте греяно вино, обичайте се и бъдете щастливи.
Потърсете щастието в себе си и в ближния - не търсете начин да го купите.
