петък, 12 април 2013 г.

Когато въпросите казват повече от отговорите

Защо не разбирам модерния човек? Има колко много информация за всичко, купува си безброй справочници, наръчници и куп книги, които го учат как да живее, а той сякаш ги чете като тоалетно четиво. Защо?
Ако четеш нещо ново, но не можеш да го приложеш никъде, значи не го разбираш. Какво ни накара да не разбираме това, което ни се предоставя? Лицемерието? Навярно това е отговорът на почти всички въпроси. И сега ще кажеш "Ама аз не лицемернича"? Можеш ли да кажеш на всеки един човек, когото познаваш, какво мислиш за него? В очите? Стиска ли ти да го направиш на момента? Повишение на заплатата, различни облаги, контакти с известни личности, хвалебствия, въобще всичко -  не мислиш ли, че целият ни свят е базиран на лицемерието? Усмихваш се, да се смееш не можеш, свеждаш глава, защото "наведена глава меч не я сече", ръкопляскаш на говорителя в залата, защото така е прието, купуваш си модерни дрехи, защото така правят другите, извиняваш се за всичко, макар да нямаш вина, подчиняваш се на волята на хора, които си мислят, че са над теб и вярваш, че живееш истински живот? Да се вкараш в капана на собствените си мисли - нима не е болезнено?
Уж живееш за момента, а пък в главата ти кънти "Пари, пари, пари", уж живееш здравословно, а ядеш само въглехидрати, уж много знаеш, а можеш ли да сметнеш 2 и 2?  Ама защо толкова много противоположности се събраха? Може би защото искаш да се изявиш, ама не можеш? Може би просто искаш да живееш своя живот, а социумът ти налага друго? Или пък така казват приятелите ти? И ти пука? Защо?
Ако искаш да живееш по своему, просто го направи. Ако искаш да скачаш с бънджи, скочи. Ако те е страх от нещо, просто го избегни. Не се интересувай кой какво ти казва. Ако те учат как да живееш - бягай. Не ти трябва чуждият живот. Не ти трябват сравненията с Бил Гейтс, който бил тръгнал от нищото. Не ти трябват наръчниците на някой си известен учен. Благодари за съветите, ама не ги приемай. Опит с грешки се трупа, не с думи.

Видя ли какво послание ти оставих? Още ли искаш да го следваш? Ама ти добре ли си?
Не разбра ли какво написах? Видя ли последното изречение на предишния абзац?


Ама ти още ли си тук?