Беше топъл ден. Горещ. Абе, да си го кажем, непоносим като плакат на Фики Стораро на трансформатор.
Август. Хората се къпят на морето, кипи живот. Палят се цигарета, пият се литри ракия, а леля ти Гинчи пече пипер на терасата за пореден път това лято. Мамка му, май ще изнася производството в Русия. Не може да се трае, братче!
Затова реших да отида на почивка. Мисля на палатки - само дето забравих, че вече е забранено. Проклинам министърката на туризма, задето съсипа живота ми. Но бях решен - отивам на почивка. Събрахме багажа с приятелите - аз, доктора, испанците, още няколко човека и една жена. След запоя на миналата вечер главата ми тежеше като куфара на Гълъбин Боевски. Успях да се излюпя с 300 зора, спартански да изпия чаша кафе, което не след дълго взе своето - коремът ми се превърна в Сирия, а алкохолните изпарения можеха да убият поне 2 кошера с пчели.
Вече бях готов, отидох пред вратата на моя приятел, който, за мое щастие, живееше точно до нас, звъннах и...всичко беше готово - никой не вдигна. Естествено, кой да вдигне - испанските фурии се чувстваха във вихъра си - високите цени в България ги разубедиха от борбата с алкохола и ранното ставане беше като битката със Зика в Бразилия - изгубена кауза.
И така - всичко мина идеално. Правихме, каквото правихме, цял ден обикаляхме. И по стар български обичай, решихме да завършим деня подобаващо - на кръчма в Созопол. Е, там обиколихме доста, кебапчета по 23.99 парчето, риба тон от консерва за 50 марки и прочие.
Но намерихме и евтино място - кебапче на народни цени! Веднага седнахме - нямаше много празни маси, не повече от 10. Заведението имаше общо 12.
Толкова любезен сервитьор не бях виждал - връщаше се от концерт на Преслава, с тениска на Филип Плейн, оскубани вежди и уморени ноздри. Поръчката от 3 основни ястия, 2 безалкохолни и 2 аператива като че ли измори ръцете на предрусалия интелектуалец, който не сварваше на бясното записване и подпитваше кюфтетата с гарнитура или с ракия да се поднесат. Всъщност бяха кебапчета, но донесе пържени кюфтета.
"Война и мир" от Достоевски за този младеж бяха като куплет от песен на Гери-Никол в сравнение със сложните записки в тефтера, листът от който в последствие се превърна в сметка. Разбира се, аз благодаря на баща си, задето ме записа на египтология като малък и успях без проблем да разчета йероглифите, които сякаш излизаха от перото на втория братовчед на фараона Рамзес. На заден фон пък се чуваше телевизор от втората употреба, на който по телевизия Планета се пееше за друг фараон в промеждутъка от реклами на Доктор Енчев (уголеми си циците днес и ще ти уголемим пишката безплатно), както и информация от последното участие на Сашо Роман в Дюселдорф.
Но Варна си е Варна - както казват, у дома си е най-хубаво. Залипсва ми централна градска поща през нощта, когато Ася (през деня Асен) се усмихваше сладко през мустак и се хвалеше, че е вдигнала 140 от лежанка в кварталния фитнес.
От този случай се минаха няколко седмици, животът не се е променил особено - Фикрет отново ще пее в морската столица, ще се леят циганска пот и стероиди (да ме прощава Хелзинския комитет), леля Гинчи спря да пече пипер - в момента осолява киселите краставички, гларусите спряха да ядат риба и минаха на дюнери, а лятото си е все така горещо - дали от времето, или от газовете от трабанта на комшията дядо Щерю, още не знам.
P.S. Бог да прости сър Стенли Ройс - габровският Дон Жуан предаде Богу дух преди няколко дни. Бойко Борисов загуби най-верния си фен.
В името на салатения боб и светия дух - амин!
