Свещта на живота

Животът ти е една свещ. Запалва се, гори, изгаря. Така е и моят живот, така е твоят. Ти си една свещ - същата като моята. С различен фитил, с различна форма, може би с различна цена... но имаш сходна съдба. Споделяме една карма.
Ти си, както споменах преди малко, една свещ. Тя не изгаря веднага. Има своето време. Това е твоето време. Време, в което ще гориш, когато вятърът ще променя посоката на пламъка ти, време, в което ще губиш част от себе си, но пък ще увеличиш силата си, ще се развиеш, ще се промениш, ще направиш нещо значимо. Не губи времето. То е част от теб. То е твоето най-голямо право и най-голяма отговорност. То е твоята свобода. Сега е твоето време. Ти имаш младостта, твоят най-голям приятел. Годините ти нямат значение. Те са просто числа. Стойности, които не променят константата, защото тя си остава такава - вътре в теб. Младостта ти не се променя от различните фактори, променя се от вътрешната среда - това, което си, което си бил и което ще бъдеш - твоя вътрешният пламък. Ще правиш грешки, ще падаш, ще ставаш, ще се бориш, ще се предаваш, ще искаш да умреш, ще искаш да живееш, ще искаш да си нищо, ще искаш да си нещо, ще искаш да си всичко, ще искаш да се променяш, да се запазваш, ще искаш да продължиш пътя си или да промениш посоката. Ще искаш много неща, те ще ти отнемат време. Но запомни едно. Времето не е инвестиция. Животът не е инвестиция. Не е влог. Не е банкова сметка. Не е това, което имаш в гардероба си, не е това, което можеш, не е това, което искаш, не е това, което работиш, не е това, което си мислиш. Не е това, което чувстваш. Не е нищо друго освен теб. Ти си Живота! Без значение от нищо. Ти си Живота! Ти имаш избора, ти имаш съдбата си, ти решаваш дали ще се примириш, ще се бориш. Ти решаваш дали ще искаш, или ще бъдеш, ти решаваш дали ще настъпиш газта, за да рискуваш да се блъснеш, или пък ще караш внимателно, за да се насладиш на гледката от магистралата. Всичко това е твой избор, всичко това си ти. И това, което казваш, че не е част от теб, всъщност Е теб. Това, което казваш, че не можеш да понасяш, това е лошата ти страна. Това, което обичаш, това е твоята сила.
Не се старай да бъдеш добър. Не се старай да бъдеш гаден. Няма добра свещ, няма лоша свещ, няма красива или грозна свещ, няма скъпа или евтина свещ. Всичките са с еднаква съдба - да изгорят. Едни ще те впечатлят с това колко бързо горят, други ще те впечатлят с постоянния си огън, трети ще угаснат внезапно. И гледайки ги, ти ще видиш времето, отразено в пламъка, във втечнения восък, опита ти. Ще видиш миналото, ще видиш колко остава, но никога няма да разбереш кога ще угасне свещта, защото всяка една е различна, всеки живот е различен, колкото и да е сходен с другия.
Запомни нещо. Твоят живот е една свещ. Не помниш запалването ѝ, няма и да усетиш кога ще изгори, няма да е лесно да контролираш и пламъка ѝ, но може би и не трябва. Не я оставяй да тлее. Поддържай пламъка силен. Дали ще изгасне по-бързо, нямам си и на идея. Знам само, че ще повлияе на другите свещи, ще ги промени. А промяната - това е един нов живот. Една нова свещ!

Малко мисли за бъдещето

Може би всички от нас са любопитни какво ще се случи в бъдещето. Може би всички искат да знаят за хубавите неща от живота. Затова и мнозина ходят на ясновидци - врачки с неизвестен произход, неизвестна дарба, но добра реклама навярно. И ден след ден, година след година - хората отиват да видят "какво ще се случи с тях". Отиват да разберат, че нещо хубаво ще им се случи, за да го очакват... но никога няма да разберат за лошите неща или поне по-голямата част от тях. А ако разберат, ще очакват. Ще превърнат живота си в една борба за очакване, в една сигурна смърт. Защото очакването - това е убийство. Убийство на духа, парализа на ума. То погубва милиони хора, които живеят в надежда. Тяхното чакане е вечно. Реейки се в бъдещето, настоящето бавно, но сигурно изчезва. То става миг. Загубен миг. Бъдещето го изяде.
Ако знаех какво ще стане в бъдещето, навярно щях да предпочета да се самоубия. Да живееш без динамика, без спонтанните моменти. Една рутина, един начертан път, който трябва да изминеш и който няма алтернатива. Ето я смъртта. Тя иде. Насред жегата се молиш да те прибере по-скоро, защото не ти се чака. Не искаш да изминеш дългия път, за да се озовеш на същото място. Не ти се иска да знаеш, че ще завършиш с кокали в пръстта, но ти се иска да знаеш как ще дойде бъдещето. Защо ти е? Нали искаш бъдеще? Желаеш да знаеш? Имаш любопитството? Ето ти бъдеще - ковчег. Може и прах. Както си избереш приживе. И умираш. Край. Това е с твоето физическо лице. Това е твоето бъдеще. Няма друга опция. Шокът те обхваща. Ще минеш през хиляди, дори милиони неща... и ще стигнеш до този момент. Тук няма да има изненада, тук няма да има нищо внезапно. Ти ще умреш. Това е твоята съдба, която ти няма да избегнеш... и този път. Ти си в колата, а пътят, който изминаваш, остава зад теб, следиш пътя пред теб. Молиш се да е дълъг при добри условия. Молиш се да свърши по-бързо, когато всичко е против теб. Няма значение дали имаш какви ли не молитви, Господ няма да те спаси от това. Никой няма да те спаси. Никой.
Ти избра бъдещето. Заживя с него. И ще умреш с него.
Аз живея в настоящето. Жив съм. Когато умра, няма да мога да напиша този ред. Но ще съм извървял пътя си. Ще съм гледал в краката си, за да запиша всяка стъпка, която съм извървял. И ще оставя следи от крачки. Крачки, които никога няма да са  моето бъдеще. Крачки, които никога не биха били мое минало. Крачки, които са единствено и само настояще. Те съграждат бъдещето на покойниците... те и оставият спомена на тези, които ще дойдат след нас.