Може би всички от нас са любопитни какво ще се случи в бъдещето. Може би всички искат да знаят за хубавите неща от живота. Затова и мнозина ходят на ясновидци - врачки с неизвестен произход, неизвестна дарба, но добра реклама навярно. И ден след ден, година след година - хората отиват да видят "какво ще се случи с тях". Отиват да разберат, че нещо хубаво ще им се случи, за да го очакват... но никога няма да разберат за лошите неща или поне по-голямата част от тях. А ако разберат, ще очакват. Ще превърнат живота си в една борба за очакване, в една сигурна смърт. Защото очакването - това е убийство. Убийство на духа, парализа на ума. То погубва милиони хора, които живеят в надежда. Тяхното чакане е вечно. Реейки се в бъдещето, настоящето бавно, но сигурно изчезва. То става миг. Загубен миг. Бъдещето го изяде.
Ако знаех какво ще стане в бъдещето, навярно щях да предпочета да се самоубия. Да живееш без динамика, без спонтанните моменти. Една рутина, един начертан път, който трябва да изминеш и който няма алтернатива. Ето я смъртта. Тя иде. Насред жегата се молиш да те прибере по-скоро, защото не ти се чака. Не искаш да изминеш дългия път, за да се озовеш на същото място. Не ти се иска да знаеш, че ще завършиш с кокали в пръстта, но ти се иска да знаеш как ще дойде бъдещето. Защо ти е? Нали искаш бъдеще? Желаеш да знаеш? Имаш любопитството? Ето ти бъдеще - ковчег. Може и прах. Както си избереш приживе. И умираш. Край. Това е с твоето физическо лице. Това е твоето бъдеще. Няма друга опция. Шокът те обхваща. Ще минеш през хиляди, дори милиони неща... и ще стигнеш до този момент. Тук няма да има изненада, тук няма да има нищо внезапно. Ти ще умреш. Това е твоята съдба, която ти няма да избегнеш... и този път. Ти си в колата, а пътят, който изминаваш, остава зад теб, следиш пътя пред теб. Молиш се да е дълъг при добри условия. Молиш се да свърши по-бързо, когато всичко е против теб. Няма значение дали имаш какви ли не молитви, Господ няма да те спаси от това. Никой няма да те спаси. Никой.
Ти избра бъдещето. Заживя с него. И ще умреш с него.
Аз живея в настоящето. Жив съм. Когато умра, няма да мога да напиша този ред. Но ще съм извървял пътя си. Ще съм гледал в краката си, за да запиша всяка стъпка, която съм извървял. И ще оставя следи от крачки. Крачки, които никога няма да са моето бъдеще. Крачки, които никога не биха били мое минало. Крачки, които са единствено и само настояще. Те съграждат бъдещето на покойниците... те и оставият спомена на тези, които ще дойдат след нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар