Ексклузивно! Автомонтьорите на протест.

Протестиращ гражданин сменя гума

Ексклузивно! Автомонтьорите на протест.
Страната обяви бедствено положение. Сняг и дъжд морят народа. Прогнозите на Емо Чолаков се сбъднаха и автомонтьорите пият в негова чест. Благодарение на лошите атмосферни условия, механиците излизат на протест. С оглед на суровото време, като че ли техните условия ще бъдат чути от депутатите.

След срещата на наш репортер с един от тарторите на протестиращите, няма да му казвам името му (Киро Шарнира), се разбра за следните условия, които групата бесни граждани ще постави пред управляващите:

1. В парламента да влезе изцяло новата партия по европейски прототип - Корпоративно учреждение за реорганизация на европейските ценности (КУРЕЦ).

2. Прякорът на Митьо Крика да бъде премахнат заради неуважение към автомобилостроителите и монтьорите.

3. Да се направят зимни абонаменти за шофьори на БМВ и Мерцедес, които да използват автосервизите с 25% намаление през зимния сезон.

4. Да се направи промоция на зимните гуми за каращите "Баварец".
Замени чисто новите си летни изтъркани от дрифт гуми на 600,000км - вземи нови зимни на 300,000км на половин цена.

Към протестиращите монтьори съвсем скоро може да се присъединият и служители на КАТ, които, с оглед обедняването на народа, вече не получават солидни коледни премии.

Всичко това идва като допълнение на становището на гласения за нов премиер Бойко Борисов, който пред журналисти сподели, че ГЕРБ ще направи всичко възможно да състави правителство и да даде на България нови 200 хиляди километра магистрали.

Очаква ни интересна зима за транспортния бизнес.
Междувременно токът поскъпна с нови 80%.

Нека всички бъдем прости

Здравейте, читатели. Не сме изтъпявали се срещали отдавна, затова реших, че е време за малко образователна програма.


Е, започна учебната година, образователният процес е в пълна сила, собствениците на дискотеки са още по-доволни - зимният купонджийски сезон е напът да разтърси живота на иначе изстрадалите ученици и студенти, които от толкова четене сложиха диоптричните очила. Как иначе, няма да оставим Хари Потър сам де!

Изключително съм възхитен да ви представя една горда блондинка, грамотна даже, и статии пише - http://blitzbg.info/3316

От прочетеното много добре трябва да се направят следните изводи - казармата е нещо наложително за младия човек, народе прост! Който не ходи в казарма, не заслужава да яде! Хората, които не са лизали задници на алкохолизирани военни  служили на народа си, не са мъже! Те са паплач, която не трябва да живее. Смърт! Как бива такова нещо?

Един приятел на братовчеда от страна на майката по бащина линия на дядо ми каза, че казармата е хубаво нещо. По време на комунизма гладни хора нямало. Всички имали коли, телевизори и живеели по 320 години. Някои можели да летят до Космоса, а трети даже са проучвали цивилизации от други краища на Вселената. След падането на режима на Тодор Живков се настанили титаните и унищожили суверена на 16-тата съветска република! Позор! Нещастници! Мутрите и сие разбиха едно единно трудолюбиво общество, което забогатяваше благодарение на краденето на коли, разбиване на кредитни карти, корупция предприемаческия дух на българина!

Но нека се върнем към нашата съвременност. Една новина обиколи телевизиите и онлайн пространството. Един светъл лъч огря българските електронни медии и това не беше мазната усмивка на Николай Бареков от предизборната му кампания - жена е. И не е любовницата на Бойко Борисов. Една учителка успя да покори мъжките сърца и за първи път накара българина да помисли сериозно за бъдещето на детето си, карайки го да посещава родителски срещи. И благодарение на големите си цици, дългите крака, късата поличка професионалните си качества, въпросната дама получи десетки оферти за по-скъпоплатена работа в сферата на интимно-предприемаческата индустрия (проституцията)  услугите. Ех, как да не обичаш тази нация, толкова много мазохизъм  поводи за оптимизъм!

И завършвам с една фраза на един любим български тарикат политик
"И аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме" - Б.Б.

10 причини, че си българин

Символът на байганьовщината в България

Гордият българин има привички, които изумяват и ще продължават да изумяват туристите или жителите на страните, където има представител на нашия народ. Но какво е типичното за българина, което си го отличава и което кара другите българи да погледнат с насмешка на него?
Ето и 10 от причините, които правят разликата /повече от десет са, ама няма да ми стигне и времето, и мястото/

1. Българинът е горд с историята си - не ме разбирай погрешно, но няма по-забавно нещо от човек, който говори за 1300-годишната история на държавата и трите ключови понятия за него са хан Аспарух, цар Симеон и Бойко Борисов. И все пак е хубаво човек да поназнайва тук-там историята, преди да се похвали с фразата "Булгар, булгар", наподобявайки Алековия образ на модерната действителност.


2. Българинът не дава пари за въздух - ако се събират пари за ядене и пиене, българинът е наясно с факта, че е дал едни пари, които може да даде и у дома. Той е бизнесмен от висша класа и трябва не само да възвърне капиталовложението си, ами и да направи "горница", "далавера", "схема", "киризене"...тоест, да яде и пие за поне два пъти на това, за което е платил. Все пак кой плаща за атмосфера, нали така?


3. Когато една стока е на намаление...значи е на намаление - в чужбина е редовна практика компаниите да канят клиентите си с намаление на продукти. Кисело мляко за 0.79 стотинки, салам за 12.90 вместо 19.90 и подобни. Когато влязат да си купят намалените неща, обикновено пазаруват и от другите консумативи.Българинът не е "прост" човек. Той купува това, което е намалено. Важно е джобът да не се изпразни. Логиката "как ще дам 10 стотинки за нещо отгоре" работи в пълна степен, а торбите на веригите магазини са сменени с плетени торбички от времето на комунизма, напомняйки с погледа от снимката "Вие капиталистите няма да ми вземете пари, няма!".

4. All-inclusive за българи=фалит - редовна практика на хотелите е да правят печалба от пълните си маси. Все пак хората имат лимит на засищане. Българинът...той е нечовек. Ако имаше статистика, то 80% от българите, върнали се от екскурзия в Турция, си идват с двуцифрени килограми отгоре...все пак пари са давани, нали трябва да се избият?

5. Ракията е благодат - бирата, уискито и другите видове алкохол са слабо нещо. Те са за слаби хора. Ракията е истината. Преварената ракия от казана на Дядо Добри в Смядово е златна, ей, цена няма! Чудно нещо е ракията. Ракията не е за женчовци, тя е за истински мъже. Мехлем за гърлото, 126-градусовото чудо на природата. А водката е жалкият опит на руснаците да ни копират.

6. Само простотии дават "по телевизора" - телевизията отдавна е символ на промивката на мозъка. Българинът е умен! Той го знае. Постоянно псува този и онзи с цигарата в едната ръка и ракията в другата. И все пак....той гледа 18 часа в денонощието, а когато е решил да разнообрази, пуска компютъра...за да види новините в интернет.


7. Българинът е експерт - някак си вродена черта на всеки "горд българин"  е да бъде "професионалист" Той се изявява и като министър, данъчен експерт, шофьор на такси, барман, масажист, зидар, тенекеджия и прочие, защото специалистите "нищо не разбират, а той е по-добър и от тях"...защо да им дава пари, като може да си купи ракия от Дядо Добри с тях?


8. Политиката - второто призвание на всеки българин.  Българинът умее да политиканства. Той яростно подкрепя партиите и е върл фен на Русия от 2005-2009, след това оплюва всичко от миналото и става привърженик на САЩ. "Ю Ис Ей ши спаси свитъ"


9. Българинът е най-добър. Той е по-добър в леглото, пие повече, бие повече, по-умен е, по-начетен, по-състрадателен и прочие. Какви са ми тия шваби, руснаци, хамериканци и прочие? Не, българинът е най-добър..във ВСИЧКО. Защо? Защото е българин.

10. Българинът "обича" комшиите си. Какви са тези гърци, сърби, румънци? Измет! Ние сме тука от 1300 години, нищо не става от тези, туристи са. Българинът използва целият си псувален речник, за да "ощастливи" майките на всички съседски държави..но когато пък се види със сърбин в Германия, доволно вдига чашата си и вика "брате, брате!".


Ние българите сме мила нация. Фолклорът продължава да ражда легенди за българския дух, за Мондиала от 1994-та година,  за баба Цена, която само зяпа от балкона другите комшии, за ракията на Дядо Добри и за живота от "онова време" /сиреч, соц-а/.

Да живее България!

Покерът - хазартната звезда на 21 век

Покерът - мечтаната "златна кокошка"

Ти си млад/a и искаш много пари? Не се притеснявай да си го признаеш, нормално е! Лъскавият живот не е за всеки, но пък мнозина /в това число и аз/ го искат като част от ежедневието си. И в това няма нищо лошо!






Адвокат, лекар, икономист - мечтаните професии на миналия век вече са малко по-назад. Трудно е да съчетаеш полезното с приятното. Но да миксираш лайфстайл с хазарт - о, това е Крал Покер! И къде, ако не в Щатите, ще се развие тази идея? Големият бум обаче тръгва от интернет. Там редица покер сайтове изкушават потребителите си с различни бонуси, игра с малки суми срещу други обикновени играчи, а големите риби като #PokerStars и #Fulltilt вече имат нови рекламни лица - и то не какви да е, а млади хора. Да, млади хора - такива като мен и теб, които да ги представляват. Играчи като Брайън Хейстингс, които напускат колеж заради покера, умни момчета от целия свят като Доминик Панка, Евгений Тимошченко вече са в топ 10 по приходи за годината, а дори и българското участие, включващо най-добрия ни играч Димитър Данчев - все на години, на които трябва да прохождат професионално и на които те вече стигат до световните върхове заради своите умения и отдаденост.

Димитър Данчев

Ако в края на миналия век покерът е бил чисто и просто хазартна игра с карти, днес той е начин на живот за мнозина, които са решили да направят състояние благодарение изцяло на своите умения, да нямат шеф на главата и да се забавляват. Никога досега картите не са били считани за професионален спорт, но дори и това стана - Холдем покерът има световни шампионати, световни серии и милиони турнири годишно, организирани както онлайн, така и в казина.


И макар светлините на прожекторите да открояват ярко много образи, нека не забравяме хората в миманса, които губят своите средства, за да може някой друг да свети. Парите в тази ниша не са мит, но милионите не падат лесно - за сметка на това пък в този спорт лошата форма може да те фалира...но пък може би и това е част от магията, наречена Тексас Холдем.

Момиче се удави на Рибарския плаж

Рибарския плаж във Варна

Най-вероятно морето взе нова жертва. Казвам най-вероятно, защото все още има някакви теоретични шансове за спасяването ѝ, но като свидетел на една част от случилото се, смея да твърдя, че такъв сценарий е просто недостоверен. Около 3:30 часа момиче влиза във водата и се отдалечава. Очевидци викат полиция, но никой така и не отива да спаси момичето, което се вижда във водата до около 4:30 сутринта. Спасителният катер не успява да го намери.

В общи линии такива биха звучали официалните новини. Няма как обаче да не ми направят впечатления два основни детайла от случката - поведението на спасителните служби и безразсъдната проява на младото момиче.

Един катер може без проблем да стигне за отрицателно до време до мястото. В това време обаче явно нямаше или никой дежурен, или някой похъркваше доволно на работното си място. Защото спасителен екип просто нямаше в много продължителен период от време. Стигна се до там, че млади момчета искаха разрешение да влязат във водата, но полицията отказа достъпа заради бурното море и евентуално течение, което би било пагубно за всеки, влязъл във водата.

Но аз искам да акцентирам върху един друг момент - влизането във водата по това време. Навън е дъждовно, ветровито, водата все още не е достатъчно топла за къпане, сезонът не е в разгара си, а влизането става по време, когато доста малко хора биха били способни да реагират по какъвто и да било начин. Нормален човек не би трябвало да влезе във водата.

С риск доста хора да ме критикуват, но тук вината не трябва да бъде върху институциите, които наистина не си свършиха работата подобаващо, но до тяхната намеса съвсем можеше да не се стига, ако въпросното момиче можеше да разсъждава трезво за ситуацията.

Затова искам да направя апел към всички: моля ви, ако не можете да пиете, не пийте. Ако правите глупости, за които може да повлияете върху живота на чужди хора, не ги правете. Животът е ценен и трябва да се мисли първо за неговото опазване, после за всичко друго.

Явлението "Дан Билзериан"

Дан Билзериан - новият хит в мрежата

Ако имаш Фейсбук и се чувстваш като модерна личност....няма как да не чуеш името на този човек - Дан Билзериан. Покер играч, бивш военен, снобар от най-висша класа...и онлайн знаменитост. Досега много хора успяваха частично да покажат американската мечта пред света, но никой не го направи с блясъка на този тип с брада -  идол за много мъже и мечтан мъж за много жени. За съжаление, той е полигамен, нали затова е обожаван от мъжката аудитория.

Както се казва в коментарите под снимките му "Преди водих щастлив живот...докато не последвах Дан"

Ето ти пет неща, които вероятно не знаеш за него.

1. Печели heads-up /eдин срещу един/ на покер ... на стойност $10.8 милиона

2. Получава два пъти сърдечен удар преди да е навършил 30 години.

3. Дан е бивш военен. Уволнен е .... 2 дни преди завършване на обучението.

4. Има брада...и не си бръсне краката.

5. Обожава 2 неща - оръжията и своята любима котка Smushball

И все пак това е само върхът на айсберга. Дан далеч не е толкова самонадеян, колкото изглежда. Напротив, той е доста умен и в интервю пред Брайън Пемпъс (Poker Authority) казва: 

"За да си покер играч от световна класа, ти трябват големи топки. Трудно е да си професионалист и да не фалираш. Когато си на гребена на вълната, губиш реална представа. Мислиш си, че постоянно ще печелиш с това темпо, а когато загубиш, ще си върнеш парите веднага. Да си представим, че имаш милион долара и отиваш на турнир с вход $100,000. Когато загубиш 2-3 пъти, вече си доста назад и ще ти отнеме много време, за да възвърнеш загубите. Разбира се, 1 милион в сметката далеч не означава 1 милион за покер. Имаш и редица други разходи.Но много момчета не го осъзнават и затова фалират. Не е дълъг списъкът на покерджиите, които не са обявили фалит. Това е краста!"

Макар да прави доста пари от покер, всъщност той далеч не е чак толкова добър и сам споменава: "Не съм играч за големите турнири. Предпочитам да играя с обикновени хора /колко да са обикновени/. В света на шоубизнеса много хора играят покер, но малцина са тези, които са готови да сложат 1 милион долара на масата и просто да ги профукат....мисля, че познавам всички, способни на това"

Навярно въздишаш и мечтаеш един ден да си като него. Но защо пък да не станеш? Стига да вярваш, можеш. Дотогава милионите последователи като мен ще се облизват, ще потъркват ръце, ще завиждат благородно на един мъжкар, който успя да напълни женските джобове, да превърне яхтите в бастион на доброто настроение, а многобройните снимки в социалните мрежи - в религия.

Абитуриентите - вечните глупаци

Абитуриент ли си? Значи си глупак! Така се пише в медиите. Шарлатани, накичени селски момиченца и остригани олигофрени, които ще работят във верига за бързо хранене. Това е посланието  на  разни писачи.
Осмивайте ни, драги некадърни журналя, не бих ви нарекъл журналисти, защото дори в проститутките намирам по-малка продажност и повече морал от вас.

Лирическите встъпления настрана. Ако не ти се е набила поне една статия за "изгубеното поколение", което за нищо не става и ако си нямаш на представа на какви "хвалби" са изложени завършващите, по-добре не чети надолу.

И ако стигна дотук, честито! Мислиш. Да. Мислиш, че селските лелки, набутали се в кварталните вестничета и онлайн медии, навъдили се на килограм, са ограничени и спират развитието си рано-рано. Пияни чички с виснали шкембаци раздават като топъл хляб мненията си, коментирайки с патос теми като политика, футбол и жени. Знаят всичко за света, понеже се информират  от Кристина Патрашкова и нейните обективни вестничета. Ако такъв тип хорица имат правото да се нарекат журналисти, бих се отрекъл от своята фамилия.

 Ежегодно по това време се навъждат 20-30 статийки с "мили" думи, където абитуриентите сме буквално разстреляни по всеки параграф. И с основание. Празник е! Завършваме една безсмислена институция, в която добре, че има свестни хора, с които да намерим общ език, иначе работата е обречена. В министерството на образованието (министерството трябва да се напише с главно "М", но нямам респект към тази институция) разни глупави хора пращат неверни отговори заради липса на какъвто и да било интелект и се получава така, че учениците се оказват по-умни от тези, които трябва да ги проверяват.

Не, защото си глупак. Защото си абитуриент. Ти правиш тиража. Бабчето от входа ще отиде да си купи вестник, ама ще търси нещо - защото тя няма какво да прави. Няма и много пари де...та ще вземе нещо интересно, за да я разсее. Хехехе. Глупаче, ти си нейното оправдание. Дам, ще се сети за доброто комсомолско време, в което хората не са били зле, живели са си добре, а баловете им не са били кич. Хората са били по-добри, имало е хляб. Хляб все още има.Хора... ами май и сега са останали.

Ти ще се напиеш. Ще се дрогираш. Ще работиш за 400 лева.  Ще живееш отвратително. И ще изхарчиш 9 годишни заплати на родителите си да се облечеш за бала. Стига бе, всички са такива, а ти не си? Ама и приятелите ти не са? Усети ли се? Ако ли не, усети се. Тоя раздут балон сме го виждали и чували много пъти и определено това не е краят.

Абитуриентите може да са всичко, но и те са хора. И те са научени от някъде. Не са го попили от мрежата празнуването. И ако децата на запад не правят така, не е страшно. Ние не сме Запада. Ние може и да нямаме много, ама обичаме да живеем, да се показваме. И това е добре. Това е БЪЛГАРСКОТО. С всичките си плюсове и минуси ние трябва да се гордеем с това, което имаме... защото винаги ще има нещо, което ни липсва и ако мислим за това, по-добре да не живеем, нали?

Искам да отправя едно послание към журналистите - ако искате адмирации за труда си, заслужете си го. Ако искате да се изявите професионално, покажете една различна гледна точка, не бъдете овце. Иначе си оставате кварталните клюкари, които никой не уважава. Бъдете позитивни. Пишете хубави неща...ако не друго, защото по онова време само позитивни новини са се писали. Пък едно време...хубаво е било.

И един апел към младите - за деня на Евроизбори 2014 направете едно добро за Майка България - скрийте личните карти на бабите си.

"Бъди обратен - бъди различен" - виц, трагедия или реалност?

Ако следиш новините, няма как да не разбереш, че Кончита Вурст /жена с брада и вурст (превод от немски - наденица)/ спечели конкурса на Евровизия.
Дали не е символика?

Евровизия. Визията на Европа. Какво правя аз тук? Реклама на жена с брада, която пее нещо, което за мен си е обикновена песен, нищо особено...и печели не без подкрепата на LGBTI (лесбо-гей-би-транссексуална организация). Да, това е новото мото на Европа. "Разноцветни" се определят, аз май минавам сив субект. Нищо ново под слънцето.

Пределно ми е ясно, че с тези си критики ще си навлека яда на  много хора, които са "освободени" от такива предразсъдъци и за тях е напълно нормално подобно поведение, защото това е част от живота, личен избор, който всеки един прави. Да, така е. Затова утре ще се изсера през терасата и ще си овкуся говното, ще го боядисам и ще го раздавам на площада, ще се опитам да се срещна с други като мен и да си разнасяме говната по площада, защото сме ИНТЕРЕСНИ. Да, това е нещо интересно...ама е гнусно, нали? Ами, да, така е. За много хора странни отношения на двата пола са гнусни и неприемливи, но някак си аз ще мина за олигофрен, а те за различни, полезни за обществото, нещо свежо в "иначе скучната ни страна". Факт, с който не съм съгласен. Съжалявам, че нарушавам баланса на олигофрените, които яростно защитават идеологията на Запада, че гейовете заслужават равни права, като не виждат, че очевидно те получават ПОВЕЧЕ права от хетеросексуалните индивиди. Защо ли? Защото ако някой на улицата ми каже "Педал", това е обида. Но ако на някой "по-интересен" бъде казано същото, това е ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не съм ли дискриминиран от факта, че мога да нарека един педал - педал? Ами той си е такъв, защо се обижда? Не трябва ли аз да съм обиден, че съм наречен педал, без реално да бъда такъв?



Ох, съжалявам, че съм такъв. Не трябва. Трябва да бъда толерантен. Затова ще отида и ще си регистрирам говното - мисля, че то също заслужава достойно отношение и никой няма право да го дискриминира, като го свързва с нещо мръсно и миризливо!

Музикантите - незнайно къде, незнайно кога

Беше утро. Мъгла се спускаше над града. Тъмнината като в було бе обвила улиците, а светлината от лампите сякаш ритуално бе размивана, погълната от природната завеса. Нещо коварно в звуците на чайките издаваше отрано за деня. Нещо щеше да се случи. Котките спяха, техният нощен живот бе погълнат от студа и влагата, които се впиваха във всяка част от тялото на което и да е живо същество. Тук-там се появяваше кола, която да даде признак на живот. Дори нощните птици бяха се предали - книгите стояха безпомощно захвърлени в ъгъла, чашите от уиски съхнеха безжизнено край ръката на господарите си. Не просто липсваше живот, липсваше материя.
Дойде денят. Същият като предишния, същият като последващия. Изпълнен със събития, драми, нови хора, стари хора, новородени, умрели, гробища, катастрофи, погребения, сватби, пиршества. Светофарите се сменят, хората се появяват, заминават. Нищо ново, отново същият обичаен ден, който щеше да погълне мисълта на хората, тяхното съзнание щеше да остарее с още 24 часа, в които нямаше да се случи нищо ново.
Само двама музиканти свиреха. Жилите им измръзваха, а в шапките си те бяха събрали само за насъщния. Дори и за това не знам. Може би щяха да преживеят, може би щяха да се напият отново, да запалят цигара с наслада и да запеят отново. Може би храната за тях бе това, което правят...а не това, което слагат в устата си. Може би техният живот не се крепеше върху чуждата милост, а върху това да покажат изкуството си на всеки. За тях левът не беше нито лъв, нито хляб, нито нищо. Просто едно признание за труда, за усилията. И свиреха тези музиканти през деня. През нощта и утрото никой не ги знаеше, никой не ги виждаше. Тях ги нямаше. Но къде са? Кои са? О, това е тайна. Никой не знае кои са те. Те са Музикантите. Те са героите на утрото, те събуждат хората с песните си, те пият кафето си на улицата, за да покажат, че именно там започва животът. Никой не ги знае откъде са дошли, с какво се препитават. О, не, те бяха оръфани. Ще кажеш, че не артисти, ами клошари са избрани. Сякаш те се мъчеха с живота, умираха. Изпокъсаните им дрехи подсказваха, че съществуването им беше под въпрос. И то беше. Оглозгани, изнемощели, пияни, отново в своята балада, те свиреха неуморно, прибираха се, свиреха, припадаха, повръщаха, пребиваха се, сбиваха се, продължаваха да пият, заспиваха и на сутринта ставаха отново - рошави, нечисти, талантливи. С бутилка ром и китара под ръка, те отново поемаха по своя път. Към Небитието. Улицата. Там, където погледите им срещаха героите на деня. Там където те създаваха Нещо. Какво създаваха, не знам. Не знам дали и съзнаваха това, което правят.
Един ден нямаше да се събудят. Здравето на Музикантите се влошаваше с всеки изминал ден. Но те не се интересуваха от болестите. Те не се интересуваха от вредните си навици, не се интересуваха от пороците си. Те имаха мисия - и я следваха неуморно.
И ето, нощта дойде. Влезе в съзнанието им. Празни бутилки бяха наредени в ъгъла, нови такива заемаха тяхното място на масата, намачканите цигари бавно гаснеха, огънят от запалките слабо припалваше душите на творците. След поредния ден на улицата, след поредното изпитание за измършавелите им тела, Музикантите заспаха. Изпокъсана автобиография на Кърт Кобейн стоеше в ъгъла до прашасалата ракла. Чашите от уиски съхнеха безжизнено край ръката на господарите си. Не просто липсваше живот, липсваше материя.
И утрото щеше да дойде. Влагата щеше да се впие в измършавелите тела на Музикантите. Те щяха да поемат по своя път отново. Нещо щеше да се случи.