Враг

Да живееш в размирно време и да не познаваш думата "враг" - това не е истина. Всеки от нас се е срещал с него... и то доста често. За някои той е външен фактор, но за повечето идва отвътре.
Точно така - твоят враг си самият ти. Той е слаб, понякога силен, друг път те унищожава. Има случаи и в които те побеждава - всъщност, това е почти винаги. Врагът ти е всичко, но понякога ти те струва нищожен. И точно когато го подцениш, този малък детайл преобръща живота ти - казаната или спестената дума, парите, които внесе в банката, колата, която реши да купиш "изгодно", лъжата, която изрече, истината, която не спести. Всеки малък детайл - всеки един обикновен момент от живота ти - това е мястото на твоя враг. Изниква от нищото, прави това, за което е "дошъл", и си заминава. Също така неконтролируемо, както се е и появил.
Проблемът обаче не е в това, че той е срещу теб, проблемът е, че е винаги до теб. Точно така. Той е твоят предател. Ти го познаваш, но не можеш да избягаш от него. Където и да се обърнеш, него го няма... защото е една крачка напред. Колкото и да бягаш, той няма да те стигне, но ще бъде току преди теб на финалната права. Ще се опиташ да го култивираш, да го направиш свой приятел, но няма да успееш. Ще го мразиш от дъното на душата си - а той все така безразлично ще ти съсипва живота. Трудно е да се изправиш срещу съперник, когото не просто не можеш да победиш, а не можеш дори да видиш. Твоята тактика работи срещу теб, всичко е срещу теб. И ти се ядосваш. Усещаш, че можеш да победиш. Достигаш до този етап, когато можеш да пречупиш врага. И той някак си се изплъзва - отново. А след малко те тръшва на пода. Това е краят. Знаеш го. Отново загуби. Чудя се дали да те съжалявам, дали да ти се смея, или да те излъжа, че можеш да победиш. Научих се да не говоря неистини, затова ще ти го съобщя - честито, ти загуби. Времето е неопределено, но това не значи, че няма да се случи.
Мислиш си, че можеш да победиш себе си. Как? Като отидеш на витрината със сладки и си кажеш, че са калорични? Браво, победи моментната си мечта. Или пък я направи реалност, като си купи? Тогава ще победиш организма си и ще вкараш вредна захар. Победа... ама Пирова.
Ако искаш да не загубиш от врага си, просто не се бори срещу него. Приеми го като част от себе си. Работи с него, работи за него, работи понякога и срещу него. Това, че ще загубиш войната, не значи, че всяка битка е загубена. Това, че не можеш да победиш, не значи, че не можеш да станеш герой, че не можеш да успееш в живота, че ти си едно провалено съществуване, че цялото ти присъствие тук е загуба на всякакъв тип ресурси. Това е фатализъм и ако мислиш така, значи врагът ти ти е нанесъл сериозен удар. Същото важи и в случай, че си мислиш, че успя да надвиеш съперника.
Запомни - твоят враг е навсякъде. Той те дебне до ъгъла, зад стената, под масата... той е дори в огледалото. Стряскащо е. Когато се погледнеш, ще видиш и него, когато проговориш, ще чуеш и шепота му. Но това не е твоят проблем. Истинската ти грижа е, че той е вътре в теб и единственият начин да го победиш... е да победиш самия себе си, защото твоят враг - това си ти.