Съобщението, което не искаме да чуем

Съдбата на модерния човек е да бъде част от нещо ново, част от промяна. Всяко ново поколение носи ново послание, ново съобщение, но нашето може да бъде първото, което няма да бъде чуто.
С годините човекът се превърна в една машина, която консумира, захранва се с енергия. Не, тя не се бори за оцеляване, това е добре смазано устройство, което е готово за терор. Жертвеността за защита на своето се превърна в жертвеност за нападение на чуждото. Много режими паднаха в името на промяната, много хора платиха с животите си, за да видим новия свят. Много хора оставиха съобщението си на твърде висока цена. Съобщение, което и до днес чуваме. Съобщение, което съзнателно или не забравяме.
Всеки ден унищожаваме десетки видове организми от планетата, всеки ден милиони кубици дървесина биват отсечени, всеки ден замърсяваме средата си и режем клона, на който седим. Всичко това за пари. Поробихме се.... сложихме хомота си безропотно и правим всичко възможно да го държим, той е нашата гордост. Компютрите се превърнаха не само в част от живота, но и в негов заместител. Дори сега получавате чрез него това съобщение. Роботите бяха изобретени, за да ни помогнат... и да ни изхвърлят от системата. Вярваме на хора, вярваме на системи, вярваме на моделите за подражание, забравяме кои сме, спряхме да оставяме съобщението си за следващите. Оставихме се на момента. Момент, който рано или късно приключва. Момент, след който ще последва една дупка. В нея ще попаднат всички. Тази дупка обаче не е случайна, ние я дълбаем и продължаваме да го правим, търсейки нещо.  После падаме в нея и се опитваме да викнем, да дадем знак на другите, за да ни чуят, за да могат поне те да се спасят. Но пропастта става твърде голяма, разстоянието невъзможно за преодоляване, а самото съобщение навярно няма да достигне до ръба.
Но нищо не е толкова мрачно. Вече може да се замести всичко. Всякакви блага могат да бъдат осигурени, няма проблеми! Нещата са под контрол, докато видовете изчезват. И един ден ще останем само ние.... господарите. Господари на всичко и всички, господари... които няма да имат поданици.