събота, 12 януари 2013 г.

Face the Truth

Посрещни истината! Това гласи заглавието. Колко банално, но колко точно, нали? Свят на duckFACE-ове, на FACEbook, а къде отиде FACE 2 FACЕ-а?
Живеем в позьорски времена. Добрата дума бива изместена от чата, очите от видеокамерата, а погледа - от снимките. И защо е всичкото това? За едното забелязване. Да види света кой си ти, че милиардите души станаха твърде много и ме е страх да кажа точно число, да не би утре произведението ми да излезе от актуалност. Интересно ми е само едно - защо след като другите правят нещо, а ти последваш примера им, си мислиш, че показваш оригиналност? Ти си марионетка на собственото си его. Нарцисизмът в теб е толкова голям, че те е страх да си го признаеш, защото ще се отвратиш от себе си. И пак ще задам любимия си въпрос - защо? Толкова ли ти е гадно да приемеш собствената си същност? Не можеш ли веднъж да промениш курса си и вместо да продължаваш в грешната посока, да обърнеш просто? Или пък е хубаво да се перчиш, за да получиш признание във FACEbook-a и твоите дружки да ти видят FACE-a? Или пък заради хилядите си приятели, които дори и не познаваш, но пък цениш факта, че получаваш 500 like-a на снимка? Трудно се преглъща това, нали?
Страх те е да кажеш на най-добрите си приятели истината в очите, мислиш си, че като ги подкрепяш постоянно или ги хвалиш за несъществуващи качества, че ще ти повярват на лицемерието. Мислиш си, че другите са достатъчно глупави, за да не усетят какво им мислиш. Искаш да продължаваш да живееш в една заблуда? Честито, продължавай! Само гледай да не стане самозаблуда - истината наяве ще излезе винаги,  но въпросът е дали ще я приемеш, или ще я пречупваш, защото животът те е пречупил или по-скоро ти се пречупи, мислейки си, че ще пречупиш него? Да не би твоят свят да се счупи?
Много разруха, много нещо, въх... но нима истината не е такава? Нима можеш да построиш права сграда върху криви греди? Не вярвам. Интересно е да се спомене, че колкото и да градиш една крива сграда, тя все някога пада. И колкото по-голяма е височината - по-силен е ударът.
Затова и няма да публикуваш нещо лошо във FACE-a. Страх те е да не паднеш. Затова и ще позираш в магазина, пред обектива, в тоалетната, пред огледалото, в мола, навсякъде.
Влез в роля отново, сложи маската си, скрий отвращението си, скрий мъката си, скрий всичко, което имаш. Покажи се в добра светлина. Накарай другите да мислят, че се срещат със самия Бог, че грешки в теб не съществуват и самият Идеал е част от теб. Направи така, че да ти завиждат....а сега погледни отново - човекът в огледалото ти ли си?

Няма коментари:

Публикуване на коментар