Вали сняг... или валеше сняг, значение няма. Важното е, че навън е бяло, а това е цветът на чистотата. Може би единствения момент, когато горе-долу усещаме и някакво вътрешно пречистване.
Хората днешно време се превърнаха като сезоните. Няма ги тези преливания на характера, тези редовни смени. Има или твърде топло, или твърде студено - в случая "или си с мен, или си против мен". Няма как да го казвам с чувство, различно от болка. Едва ли ще се намерят няколко оптимисти, които да оспорят този факт. Самият аз претендирам да бъда такъв, но с времето все по-малко и по-малко успявам да съхраня онази сляпа вяра в доброто, в която ни учат филмите за деца и за моряци. Къде е решението? За съжаление, малцина останаха тези, които все пак се опитват да го открият вътре, а не навън. Българите се превърнахме в нихилистични същества, които водят едно безцелно съществуване. Мнозина ще кажат - "аз не съм такъв, аз съм различен, това, че ти си такъв, е твой проблем, не мой". Това е още един довод, който бих изтъкнал. Забравяме откъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем. Не се сещаме да подкрепим собствената си вяра, която ни е пазила като народ пет века, забравяме езика, който е носил посланието на болнавия монах Паисий. Срамуваме се да влезем в църква или да заявим смело, че България е съществувала преди 681г. Страх ни е да покажем зъбите си, да се опълчим на системата и да покажем кои сме ние. За нас чужднеците са по-умни, по-добри, по-съвестни. Те са хората, от които трябва да се учим, те са примера, който трябва да следваме. Всяко отклонение е строго забранено. Защо? С какво те са повече от нас?
И въпреки че мислим чужденците за повече от нас, не работим по въпроса, за да ги "настигнем". Какво правим? Защо плюем разни депутати, цигани, евреи, банки, фирми, шефове и тем подобни за собствените си грешки вместо да се развиваме? Не можем ли да сграбчим съдбата в собствените си ръце и да не я оставим на самотек? Толкова ли е трудно да повярваме, че сме специални и мисията ни не е да бъдем кухи като американци, грозни като англичани, дебели като германци, пияни като руснаци и алчни като евреи?
Животът е толкова лесен, стига да го заживееш по своему. Не ти е нужно кой знае какво. Необходимо ти е само да се сблъскаш с него, да дръзнеш да се изправиш срещу страховете си, да покажеш гордост. Прави това, което ти можеш. Не слушай политици, форумни звезди, астролози, вестникари, врачки и подобни знайни и незнайни индивиди. Не оставяй съдбата си в чужди ръце. Не превръщай себе си в двусезонна личност, след като имаш възможността да съчетаеш всичките четири в теб.
Вече усети ли снега? А неговата чистота? А помисли ли си колко е студено навън?
....
ако отговорът на последния въпрос е "Да"....
започни отначало.
това е наистина образно и поетично! :) евала
ОтговорИзтриване