За пясъка и вълната

Когато дойде силна вълна, тя прибира пясъка със себе си. Държи го, после го връща обратно, след това пак си го взема. И така до безкрай. Промени се случват, но това действие се повтаря.
Така сме и ние, хората. Малко по малко измиваме собствения си труд, докато накрая вълните не ни отнесат по начина, по който го правят с пясъка. Виждаме хоризонта, виждаме морето... о, колко е красиво! .. но забелязахме ли как отнема пясъка от брега и после го изплюва обратно?
Защо такива песъчинки, каквито сме ние, хората, се опитват да са повече от другите? Искаме да станем нещо повече? Да бъдем камъчета - по-внушителни, по-забележителни, изпъкващи и прочие? Но нима камъчетата не ги отнасят вълните наравно с пясъка? Или пък не - по-скоро се съпротивляват, докато не бъдат отнесени... бавно, но сигурно към дъното. Защо го има страха от ада? Не е ли това страх от комфорта, страх от това, че всеки ще плати цената на живота си? Не се противиш, защото не искаш промяна. Усещаш как земята под теб се хлъзга, не смееш да се засилиш, защото можеш да паднеш. Така ще си останеш залитащия човек, човекът, който ще бъде плах за всичко. Ти ще живееш, символично... животът няма да е част от теб. Ти ще успееш - браво. Радвам се за теб. Но току преди да умреш.. ще се усмихнеш ли? Ще се зарадваш ли, че оставяш следа зад себе си, или си поредното парче пясък? И ти ли ще бъдеш забравен? Това ли е твоята съдба? Ще потънеш в забвението на времето, няма да се сетиш, че оставяш хора на този свят, няма да ти дойде на ум, че ти успя в тази си цел. Не, страх те е, че губиш себе си. И колкото и да ти е мъчно да си го признаеш, трябва. Но също колкото голямо трябва да е признанието, толкова трябва да е трезва оценката ти. В крайна сметка и ти си човек, и ти имаш страхове. Не се мъчи да ги преодолееш, не можеш. Тези неща не излизат от главата. Можеш да живееш с тях, можеш да живееш заради тях, можеш да се бориш за тях.... но можеш и да живееш ВЪПРЕКИ тях, можеш да ги пренебрегнеш, можеш да се отдадеш на каузата си като за последно.
Можеш да съжаляваш, че вълните няма да пропуснат и теб. Но освен това можеш и да се радваш - ти получи шанса да бъдеш песъчинка.