Събуждаш се, отваряш си очите и светът е твой - с цялата си прелест, с цялата си грознота, с цялата си истинност. Но няма да е така вечно. Ще дойде момент, когато няма да посрещнеш утрото. Но не, това не е фатализъм, не е! Това е подбуда - да живееш, докато можеш. Да го правиш съзнателно, а не като механизъм. Огледай се! Животът ти е толкова пъстър. Толкова много гами. Щастие. Драма. Разочарования, последвани от успехи, отвращение и притръпване. Болка и наслада. Мъчение, изтезание, удоволствие, спокойствие, напрежение, смут! Толкова много неща в една човешка природа, в един шибан човешки цикъл на живот. Защо трябва да изпускаш тези малки мигове? Гледай слънцето, остави го да те заслепи! Дай глас на умората, отдай и последната капка сила, която ти е останала. Плачи. Смей се. Ядосвай се. Върви. Бягай. Бягай бързо. Бягай на максимума на възможностите си. Спри. Огледай се. Работи до припадък. Наслади се на стотинките, които ще ти дадат един миг щастие. Почини си. Гледай обикновените неща, които правят живота ти необикновен. Оцени всичко подобаващо. Обичай, мрази, мисли, но не забравяй, че си човешко създание - чувствай, изпитвай емоция. Страхувай се, страхувай се много силно, бори се против страха си още по-силно. Когато нямаш мотивация, използвай силната си воля. Ти можеш всичко! Ти имаш всичко. Печели. Радвай се на победата. Губи, за да намериш грешките си и да не ги правиш. Падни, за да видиш, че няма нищо страшно в провала. Изправи се, за да осъзнаеш, че това е най-силната форма на характер. Ходи по ръба, за да трепериш. Прави това, което искаш да правиш. Застани срещу всички поне веднъж, застани срещу себе си всеки път, когато погледнеш в огледалото. Протегни ръка към хората, когато чувстваш слабост и ти трябва помощ, подай ръка, когато можеш. Животът ти е изпълнен с мигове. Те са толкова кратки, че понякога дори не ги забелязваш. Но те са там, случват се, изчезват. Понякога ги улавяш, друг път не. Допускаш грешки. Продължавай да допускаш грешки, те са твоят опит, те са твоята гордост. Унищожи егото, което те спира да правиш глупости. Вслушай се в себе си. Вярвай в принципите си, вярвай в себе си, вярвай във всичко, което мислиш, че си струва.
Времето ти лети. Миговете, които остава да изживееш, намаляват. Но те не са малко. Улови ги! Живей! Надсмей се на слабостите си, усмихни се пред света. Всяка керемида на порутените къщички, всеки облак в небето, всеки сноп светлина, който влиза през прозореца - това е миг щастие. Изживей го.
Животът ти сам по себе си е безсмислен. Ти му даваш смисъла, ти му даваш крила, ти ги отрязваш. Какво те чака днес, едва ли ще знаеш. Какво те чака утре, вдругиден, другата година, в края на жизнения ти цикъл.... няма как да предположиш. Само едно нещо е сигурно - има толкова много мигове пред теб! Не ги изпускай, недей!
Няма коментари:
Публикуване на коментар