Химера

Нека потърсим и химерите /фантазиите/. Перфектното съществуване, перфектното управление, силното общество, обединението. Обичам вицовете. Ама тези ми идват твърде.... мръсни.
Обещах си да не говоря за политика и обществен живот, тъй като е зареден с негативизъм и е изпълнен с простотия, която дори прост човек като мен не може да понася.
Протести. Всеки ден почти. Долу ГЕРБ! Долу БСП! Долу ДПС! Долу зелени, червени, жълти, оранжевии, сини, виолетови и разни други психопати. Долу! Не струвате! Искаме добри управници! Искаме хора, които милеят за нас! Искаме някой да ни оправи! О, ДАА! Оправиха ни.... отзад.
Това е съдбата на простия човечец. Лиже задника на шефа, за да вземе поредната заплата, напива се позорно, за да "изживее" живота си,  тъгува за изгубения си "Идеал", псува политици, журналисти и разни, че са курви. А горкият мизерник - сам не осъзнава, че в тази пирамида той е основата и точно неговото поведение е това, което вижда. И това е, което той иска да вижда. Съжалявам, гражданино, ти си преебан. Преебан си, защото вярваш, че ще се намери съдия, който да ти пази гърба, ще се намери полицай, който да ти пази главата, ще се намери държавник, който ще ти пази държавата.... а забрави ли себе за си? Точно така. За себе си. Защото всеки един е индивидуалност и инстинктите му казват - "Пази си шибания задник!". И да, затова твоят задник винаги ще е след неговия задник, защото неговият задник може да е всякакъв, но си остава негов. А твоят... твоят задник е чужд задник. Осъзнай се! Спри да мислиш кой ще те пази, почни да се пазиш. Разчитай на себе си. Начертай собствените си планове, изживей собствения си живот. Спри да очакваш другите да вършат твоята работа, защото всеки си гледа задника и ако очакваш някой да го направи вместо теб, си в голяма грешка.  Почни да правиш това, което искаш. Фантазиите са хубаво нещо, те ти дават криле. Но не забравяй, че химерата си остава такава. Няма да се намерят политици, които да се събуждат с мисълта за теб. Щом дори майка ти не го прави, очакваш ли да го направи някой, който не те познава? Ти си една машина за пари. Цял живот живееш, за да въртиш парите. Не спираш. Осигуряваш си "сигурност" - химера. Купуваш си "щастие" - химера. Храниш си "егото" - химера. Целият ти живот е една шибана измишльотина. Ти се едно куче, което обича стопанина си, защото знае, че ще получи кокалче, ако хване топката 20 пъти. Само ще ти кажа, че вълците поглъщат повече храна....не защото са по-едри, а защото са вълци. Защото не можеш да накараш вълк да гони топка. Не можеш и да го задоволиш с кокалче, защото той от малък е научен да гони голямата стръв. Защото това е неговият инстинкт. Защото това животно не те кара да го съжаляваш. Защото дори когато умира, го прави с достойнство... а погледът си остава същият - горд, решителен, неумолим.
Живей в химера... или живей. Наслаждавай се на кокалчето, което получи след 20-те хванати тенис топки поред. А пък аз..... аз.....


Попринцип не обичам вълци.
Но дали и това не е химера?