Избора

При мен е спокойно. Аз съм на една скала, гледам небето навярно за последен път, наслаждавам се на звездите като малко дете и се каня да скачам Вече знам, че съм направил своя избор.
Спомените ме връщат назад. Бавно превъртам лентата на съзнателния си живот. Приятелите, пакостите, наивността и гоненето на топката. Старите улички, счупеното колело, надраните колена, усмивката на щастливия човек, числата, първата книга  с хванали прах от времето страници...и безгрижието. Започнах да разнищвам всичко, но колкото по-напред отивах, толкова по-мрачно ставаше.
Реших да прескоча лентата отвъд вчера, отвъд днес - да погледна утрешния ден. Опитах се да разбера какво ще стане, опитах се да прескоча мъглата на бъдещето, да го видя. Неясното беше една моя мечта, една плътна завеса през очите ми Единственото, което трябваше да направя обаче, беше просто да я дръпна. Така и направих, но със затворени очи. Не исках да знам какво ще стане. Не исках да видя знам какво ще ме очаква. Не исках да разбия всичките си очаквания на парченца, не, не, не... и ето ме сега - отново съм на скалата. Каня се да скачам. Вече направих своя избор. Знам какво ще се случи и съм готов да го посрещна. Правя крачка напред и вече съм във въздуха. Виждам на забавен каданс всичко. Земята е под мен. О, колко е красива и как приближава! Очите ми се изпълват със сълзи. Моят момент дойде. Краят чука на входната врата.
Добро утро. Е, още е тъмно, защото е средата на нощта. Време е да се оправям. Имам още какво да свърша. Минава час, а аз вече съм там където искам. Навън е студено, дъхът ми се вижда, а звездите сияят. Аз вече направих своя избор.