"Те бяха едно щастливо семейство - мъж и жена. Сватбата беше преди не повече от година. Тя обаче почина" - от един техен близък.
Има ли смисъл да четеш нещо, чийто край знаеш? Или пък зад този край се крие нещо, което е началото?
Денят бе осми август. Каква пищна сватба - мечта! Всеки би желал подобно нещо. Двеста гости, огромна трапеза, невероятна нощ, всичко като по филмите, че даже и в повече. Меден месец на Хаваите, шопинг терапия в Ню Йорк, казино в Лас Вегас. Не знам дали и сценарий на изключително безсмислена романтична комедия би включил това, което беше тази хубава двойка. Това, което стана на първата брачна нощ, ще го спестя. Само ще вметна, че имаше повече от това, което се очакваше. Може би това бе началото?
На Хаваите нашата мила двойка прекара повече от добре. Мъжът, чието име Петър няма да споменавам, реши обаче да се отдаде на спа центъра. Жена му Ася го последва на следващия ден. И двамата се отдадоха на "интересни" работи с неточния човек. И двамата знаеха, че са сгрешили, та може би това ги правеше равни. Те винаги бяха равни - и в доброто, и в лошото.
Женската интуиция обаче, за разлика от мъжката, работи доста по-добре. Тя се оказа и разковничето. Нашият главен герой започна това, което щеше да довърши жена му - изневерите. Тя се оказа доста емоционален човек, но и тя прегреши, нямаше право да му се сърди. И двамата правеха грешки, но накрая тя сбърка фатално. Както става по филмите, вината може и да е равна, но винаги има някой, който остава в по-лошата позиция. Е, Ася не попадна на добър любовник - качи се в колата на пиян младеж, самозабравил се син на банкер. Краят беше летален за нея, а младият човечец се отърва невредим, както и винаги става. Беше началото на лятото, около края на юни. Петър знаеше, че вината е в него. Той продължаваше да се тормози постоянно за това, че е причинил смъртта на любимата си, но незнайно защо, търсеше виновника извън себе си. Търсеше младежа, чиято вина свършваше в това, че беше карал в неподходящия момент. Последният си нямаше представа, че возеше отчаяна съпруга на развратен мъж, който, изглеждайки идеално и бивайки пример за подражание, се превърна в жалко подобие на човек.
Какво правеше този брак уникален? Предсказанието на свещеника се сбъдна и смъртта ги раздели. Петър беше свободен. За две седмици. Уби момчето - 24 пъти премина с ножа през тялото му. Това бяха годините на жена му.
Това беше началото. Нашият главен герой влезе в затвор, лежа 15 години и излезе с бяла брада и достатъчно опит, за да напише книга. Превърна се в истински играч, след като успя да използва старите връзки, за да възвърне позициите си в банковото дело. Вече беше по-силен - в затвора се научи на непримиримост. Той се промени. Към по-добро... за себе си. За другите вече беше загубил човешкото. Беше вълк, облякъл човешки дрехи. Посегна към алкохол, наркотици, влезе в средата на тези, които презираше, стана любовника, когото уби. Той взе неговата душа, но не го усети. Не знаеше и какво ще му довлече това.
Броят на жените му се увеличаваше. Състоянието също. Здравето му беше повече от добро - все пак млад влезе в затвора, та излезе на 42 - в разцвета на силите си. А пък и беше материално осигурен - едва ли страдаше от липса на внимание. Беше по-щастлив от всякога.
Сега беше свободен... или така поне си казваше. Осъзнаваше, че бракът му е бил жестока грешка, завършила по жесток за него начин, смъртта на съпругата му се превърна от ужас в нелеп инцидент, а първата среща с нея - в кошмар, който нямаше да забрави. Защо обаче търсеше жена си във всяка, с която си имаше взимане-даване? Защо искаше да усети нейния мирис, да чуе нейния глас, да види нейните очи? Е, наркотиците взеха своето. Той не можеше да осъзнае какво се случва с него. Чашката беше неговият пръв приятел - тя също потърси дела си в неговото съзнание, та го разми до неузнаваемост. Остана един инстинкт за самосъхранение, който го държеше жив.
Дойде един специален ден - годишнина от сватбата. Петър не го помнеше, разбира се. Той беше отново на гребена на вълната, возейки поредната мадама. Конякът не му прости - заби се в дърво... жената умря, той оцеля, поне в следващите няколко дни. Завърши с 27 дупки от куршуми - това бяха годините на поредната или по-скоро последната му изгора.
Е, стигнахте дотук. Поздравления. Разбрахте ли кое е края и кое е началото всъщност?
Няма коментари:
Публикуване на коментар