За сравнението и живота

Обичам да чета. Може би затова се чепкам в странни теми като това "Как се живее", "Кое е правилно" и други, чиста доза интерес. Какво ми прави най-голямо впечатление? Редовно хората се оплакват, че този правил това и имал успех, комшията му каква жена имал, а той на какво попаднал, колегата на работа имал добър страничен бизнес, а нашият човек си пие ракията. Все непотребни съпоставки между хората. Не спирам да се чудя се защо трябва всичко да се сравнява - нужен ли ни е Бате Енчо с неговото предаване "По-по-най"?
За да стигна това, което знам в момента, изчетох доста материал. Кой полезен, кой - не, но въпросът е в това, че имах възможността да филтрирам много информация и стигнах до един извод - че уникалността не идва от това дали си над другите, а от това дали си себе си. Пределно ми е ясно, че ако днес аз съм най-добър в нещо, утре ще се намери някой, който да е по-добър от мен. Тогава какъв е смисълът да си губиш времето и усилията да постигнеш резултат, който дори няма да е дълготраен? Отговорът е - никакъв. Всяко ново нещо е надежда, лъч светлина.
В моите очи животът е едно много просто нещо, което обаче е толкова трудно да се опише поради една причина... заради своята простота. Той е нещо гениално. Можем ли да го сравним с нещо друго, може ли да го степенуваме? Не, нали? Можем ли да кажем, че има нещо по-добро от живота? Можем ли да кажем, че животът е най-най-най? Веднага мнозина биха казали на момента "да". А сега се замислете колко абсурден би бил отговорът, ако го кажете на глас. Животът е неописуем заради своята уникалност. Той е съвкупност от различни неща, които го правят един - с всичките си версии той си остава едно и също нещо за всички нас, но написан по различен начин. Хората сме част от него, също така уникални. Всички се раждаме подобни, но не и еднакви. Някои тръгват по пътя на усъвършенстването, търсейки себе си, други пък подражават, копират и налагат свой "стандарт за следване". Не мога да осъдя нито едните, нито другите. Първите искат да се развият, а вторите използват отъпкани пътеки, търсейки щастието. Все пак нали това е целта на всеки един от нас? Безсмислено е да се поставят критерии за определяне на хората по качества, умения и прочие. Няма логика да сравняваш две различни неща по различен критерии, защото те са като химичните вещества - когато реагират с катализатор, те го правят по свой, различен начин. Може ли по това да се съди кое е по-полезно от другото? Хората сме уникални, всеки един има индивидуалност, която го прави различна от другите, просто трябва да я потърси.
За да обобщя всичките тези разсъждения в нещо общо, ще те посъветвам, драги читателю - погледни звездите при ясно небе и кажи коя е най-хубавата, коя е най-голямата, коя най-бляскавата и прочие. А сега се замисли колко по-лесно би било да се наслаждаваш на самата гледка без да ти се налага да поставяш оценки, да категоризираш. След това се опитай да приложиш същата методика върху хората и ще разбереш, че всичко изглежда по друг начин. Ще видиш, че те са една цялост, базирана върху контраст и правеща разлика при всеки един. Сега помисли какво прави разликата между теб и другите и го подчертай. Това е твоят специалитет. Твоята звезда изгря. Навярно не е най-ярката, но все пак блести, нали?
Напиши най-важното за себе си в Гугъл. Напиши всичко. Потърси. Навярно няма съвпадения, а срещу резултатите стои една кръгла нула. Не се отчайвай. Ако всичко беше толкова лесно, съществуването ти щеше да е безсмислено... а сега отивай да се радваш живота, още ли вярваш, че някой друг може те научи как да живееш?