Модерен поет

"Аз и ти
в призрачната нощ
превръщаме се в сянка
на сърцата си
един подир друг
един до друг
едно."

23 секунди.
Толкова ми беше времето, нужно, за да създам тази Творба.

Не че имам нещо против това да пиша в стил хайку, напротив, доста е интересно. Въпросът е, че понякога... на почит е Висшата мисъл. Нещо "прозиращо", "прерязващо", "отвъд материята". Поне на такива си ми мязат модерните поети, мъчейки се да докарат истинското хайку или по-скоро да покажат високо ай-кю. Драпат жално по вратата на изкуството, крещят, питат дали има някой, който да им отвори, а в ръката си държат подарък за домакина - балон. Всъщност те са склонни да му дадат дори по-малко от този балон - въздуха от този балон. И приятелите им се възхищават - "леле, колко яко", "кеф".
Впрочем, аз винаги съм мразел, когато всички ми харесват конкретно произведение - значи е поредната сапунка, която търка по повърхността и не прочиства "душевната кир".

Истината е, че да си поет не е лесна задача. Не е в това да направиш "космическо изкуство". Да си поет означава с малко да кажеш много, а не нищо. Поети има много, време няма да имам, за да ги изброя. За мен обаче модерният поет остава този, който говори за вчера, а предсказва утре, който казва "аз", а вътре в него не е авторовата идея - там си ти. Поет, чиято дума реже като скалпел представите ти за света, премахва излишъка и ти трансплантира нов Усет за битие, нов стимул, заразява те с идеи, изпълва те с мечти, събаря те ниско на земята, за да ти каже да литнеш отново.
Никола Йонков Вапцаров /оставете матурите настрана/- ето го, един Поет. В един жизнен цикъл, изпълнен със страдание, оставя на този свят едно малко сборниче - а в него, целия свят.

Модерен поет. Вечен поет.
Пробужда духа
Разбива ума
Убива живота, възкресява смъртта
Говори глупости
И ти му вярваш
Това е Глупак
Не бъди и ти такъв.