Бананова кора

Ох, отдавна не съм публикувал тук. Все не остава време, все се каня да затварям блога, тъй като материално-физическата му стойност клони към нула. Но не се гаси  туй, що не гасне. (дядо Вазов).

Мисля да нахвърля малко мисли и да си легна. В същия онзи стил, такъв, грубоват по-скоро, ама с някаква пародия на стойност.

Последната книга, която попадна под пръстите ми, ми отвори очите за много неща. Биографии на толкова много хора на едно място, с техните речи и велики истории. Истории, за които всички мечтаят. Помия, която е изливана върху обществото с години, даже векове, помия, която не би била измита от срамната човешка история, за която дори жертвата на Божия син не бе достатъчна. Разлиствах страница по страница, опитвайки се да разбера къде бъркам.

Не знам. Не знам. Иска ми се да изкрещя с висок глас "НЕЩАСТНИЦИ" за всички големи идеолози, за всички помийни създания, които повличат масите към някаква идея, утопична бездна на човешкото щастие, която се превръща в поредната бананова кора, която подхлъзва невинния страдалец. Покварени личности с голямо его и власт, въпиющ стремеж към доминация, който премазва хора, общества, народи, континенти.

Демократи, комунисти, хора на реда, хора на перото, хора на идеята, хора на простотията. Хора, които пробутват евтина идея на много скъпа цена, рекламират продукт, досущ както дизайнерските дънки - с потта и кръвта на невинни хора те дават значима стойност на кухи стоки, идеи, мисли. Манипулират съзнанията, унищожават човешката личност, изграждат бариери, стени.

И ето ни тук - подхлъзнати от бананови кори, лишени от съпротивителна сила, неподвижни, статични, клекнали, чакащи помощ от онези, които ще ни подадат ръка след като са хвърлили още една кора. Ще лежим, ще се въргаляме в калта на съвремието, ще крещим свобода и не ще се отървем от говната, в които сме се затлачили.

В моите писания няма идея, няма и идеали - това е, защото не желая да има. Искам да е откровено, искрено събеседване с тебе, читателю.
А болезнената истина е една - без бананови кори, без подхлъзвания...животът няма смисъл.

Послепис:
Всяка история си има поука, аз няма да направя изключение - не си размърдвайте пръстите върху клавиатурата, когато ви се спи.