Когато влезе прах в очите ти, човече
време не губи, а го избърши
че инак мож да не погледнеш вече
живейки в свят на мръсни лъжи
Слепотата дар е, казал някой си поет
кой, прятелю излъга те така
да, живееш, но клет си, друже, клет
аз тъй не мога, предпочитам да умра
Искам да съзерцавам неща омайни
за тях живея на този свят
защо са ми спомените трайни
като куплет на песен навече изпят
Избърши праха, свести се
време е за теб да прогледнеш пак
сънят реалност е, събуди се
в далечината задава се и твоят влак.
P.S. Първо сериозно стихотворение от моя страна
P.S.2 Не съдете за правописни грешки, в поезията е позволено да се променят думи и да се изпускат запетайки, за да се запази ритъмът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар